Уви, и днес интубирах пациент с Ковид 19, който не е бил счел за нужно да си постави две препоръчани ваксини срещу заболяването, въпреки че има всички рискови фактори, които съществуват. Той е вече 9 дни в болница, от които 7 в интензивно отделение.

Преди да го интубирам (за да не умре) трябваше да му поставя централен венозен източник във “врата” (Вена югуларис интерна), който е с пет лумена, т.е. от него излизат пет малки маркуча, за да могат да се включват толкова много медикаменти, които да го държат жив. За тази цел първо се упоява мястото на убождане на врата с местна упойка и после с много дебела игла се боде под ехографски контрол врата, докато се аспирира през иглата в спринцовка, пълна наполовина с физиологичен разтвор, кръв. След като дебелата игла е в съда, тя се разделя от спринцопвката много внимателно и от нея започва да “шурти кръв. През дебелата игра се вкарва дълга около 60 см тел до сърцето, което е един вид “водач”. Вади се иглата и телта остава. Кожата се разрязва около 5 мм със скалпел, през телта се намушва разширител, който разширява пътя до вената през тъканите, той се вади и след това се вкарва пак по този водач до самото сърце около 25-30 см маркуч с пет изхода и се зашива на две места за врата.

След това пациентът получава фентанил, пропофол и рокурониум и бива интубиран. В тази ситуация може да се обърка много, особено, когато съм сам в стаята с една мед. сестра.

Напрежението е високо, пациентът може, дори и при най-опитният интубатор да умре при тази процедура.

След това поставих на пациента нова артерия, за да му следим газовете и кръвното налягане на живо. Това е тънък маркуч в артериален съд, който също трябва да бъде зашит, след като влезе в артерията на ръката (в този случай).

Цялото му обслужване отне, заедно с ехографията и стабилизацията 3,5 часа. След това лекарят е целият мокър и се преблича, включително и бельото си.

Пациентът оцеля засега, спечели още няколко дни на ненужна агония, както сам си е “преценил”.

В другата стая поставихме двамата неваксинирани с Ковид 19 заедно, за да не блокират две стаи, а само една двойна стая. И те не са добре.

Липсва персонал, две стаи трябваше да блокирам за нощта, защото при наличие на трима Ковид 19 пациенти няма кой да работи в тези две стаи. Не знам къде ще ходят другите спешни случаи, ако има такива до утре в 8 часа. Заради НЕваксинираните няма кой да ги обслужи. Някой друг е преценил за тях. От останалите пациенти при един тече хемофилтрация и не може да се мести, а трима други са в крайно критично състояние и те не могат да се местят.

Затова, че останах в едната стая по молба на дъщеря, сбогуваща се с баща си, “за да не припадне” и аз останах два часа неплатено и доброволно на работа. Така оставам по поне 10 часа всяка седмица, за да проявя човечност, което не е някаква особена заслуга. В последните две години обаче тези 10 часа доброволен и незаплатен труд седмично не са, защото съм нов или се уча, а защото някой е решил да не се ваксинира и защото непрекъснато трябва да се преобличам и това отнема време.

Много от проблемите на лекарите са си чисти социални проблеми, а не медицински. Те, неадекватното заплащане по принцип и огромните очаквания карат много от нас да се преместят на по-леки длъжности.
Веднага след това местата ни ще се заемат от хора, които трудно говорят немски език и които тепърва и по спешност ще трябва да се учат, идващи от неевропейски културни кръгове…

Гледам си моята клетва и в нито едно от тези неща не съм се клел. Добре, че са разни лекарски сериали, че да се навиват млади хора и те да учат медицна. Ако са няколко седмици при нас повечето ще се ориентират към нещо друго.

Професията ни е много хубава и много отговорна, но сме поставени при условия, които са много трудни и които изискват усилие и упоритост и по две нощи седмично без сън. Особено е неприятно, когато всичко това се случва за случаи, които е нямало нужда да променят целия си начин на живот, а само и единствено да се ваксинират, както всичките ми колеги направиха…

от страницата:Здравеопазване