“Ако служебният кабинет беше предястието, сега следва основното.”

Обичам да гостувам в предаването на любомир огнянов, защото стилът му е остър и не спетява нищо на гостите си. Това винаги е предпоставка за интересен разговор. Той се опитва да ме засече, а аз се опитвам да отклонявам разговора от посоката, която е избрал той, за да кажа това, което искам. Това създава интересна за зрителите динамика между водещ и гост. Смятам, че този род предавания са много по-интересни от класическия сблъсък на “двете гледни точки”, където водещият играе ролята на балансьор.

А иначе говорихме за ролята на президента в бъдещото редовно правителство, оглавявано от негов министър. Това е необичайна ситуация по всички правила на книгата. Президентът ще следи изкъсо действията на кабинета и макар конституционно да е ограничен в правишомощията си, неговата дума ще се чува и от другата страна на булеварда.

Кабинетът е лишен от сериозна идеологическа основа, най-вече заради обстоятелството, че българската политика е корумпирана до мозъка на костите си. Идеология отдавна няма. Затова е и заявката на Кирил Петков, че мотото на това правителство е “нулева толерантност към корупцията”.

Ако кабинетът Петков успее, идеологията ще се върне в центъра на политиката, където й е мястото. България ще се промени с невиждани темпове, стига нито един от министрите да не изнервери на заявката, че корупцията няма да се толерира. И гаеант за положителния развой на събитията в следващите месеци и години ще бъде именно президент.

Слави Василев