Манол Пейков:”Русия в епохата на пост-истината”
“Чета лекции на студенти (всички са умни, образовани, разбират от икономика, прекрасно говорят английски) и като своеобразно лирично отстъпление им заявявам:
– Бих се удивил, ако в рамките на 20-25 години Русия не се присъедини към Евросъюза, пък било то и при специални условия. И не само ще се удивя, ами ще се разстроя – защото от гледна точка на развитието на руската икономика, не виждам никаква друга алтернатива. (По този въпрос, разбира се, може да се спори до безкрай; аз имам свои аргументи, но това не е темата в случая.)
Въпрос от мила девойка от залата:
– Мислите, че Русия ще влезе в ЕС, независимо от факта, че това съществено би затруднило удържането на водещите й позиции в световен план?
2% от населението. 1.7% от световния БВП. След 60-о място по БВП на глава от населението. Темповете на растеж за последните 15 години – с 20% по-ниски от средното за света, а през последните две – два пъти по-ниски. По средна заплата – след 40-о място. По индекс на цитиране – на нивото на Египет. Най-добрият ВУЗ – около стотицата. Военният бюджет – приблизително колкото този на Саудитска Арабия. Дял на националната валута в световния оборот – 0.2%. Дял в световния търговски оборот – 1%.
Подобно твърдение не може да бъде обяснено с друго, освен с любов.
Както казват хората, “преодоляването на един проблем започва с неговото осъзнаване.”
Най-ужасното от всичко е всеобщата маргинализация. Кажете ми: да не би по ваше мнение на този свят да не съществува друга позиция, освен “лидер” и “опашкар”?
Да не би твърде много да са ви били като деца, та толкова ви е страх от междинната позиция? Не ви ли минава през ума, че Русия е просто страна – не е последна на опашката, но далеч не е и първа, не е от най-лошите, но и далеч не е от най-добрите по най-различни параметри?
95% (или 99%?) от хората и държавите не са в позицията на лидери. Около 70% не са сред аутсайдерите – и тези 65% си живеят прекрасно. А в страни от типа на Швейцария, Канада или Австралия, на които и през ум не им минава да претендират за световно лидерство, хората живеят значително по-щастливо, отколкото в Русия или САЩ.
Ще поема риска да предположа, че животът в една страна лидер изобщо не е чак толкова приятен, а самото лидерство е твърде изменчиво и като правило струва на страната много кръвопролития.
На кого е нужна Русия в прословутата си роля на “лидер” – и в какво точно? Какво да правим с това лидерство? Как с това лидерство да нахраним, да сгреем, да излекуваме, да направим хората щастливи?
Идеята за “лидерството” на Русия – като геоцентрична система – само трови умовете и ни отклонява от правилния път.
Русия изнася в ЕС 85% от своя експорт. И получава повече от 80% от критически важното оборудване. А за ЕС Русия е доставчик едва на 12% от вносните стоки.
Но освен всичко останало, ние сме невероятно синергични: ЕС има недостиг на ресурси, но притежава технологии. Русия има недостиг на технологии, но притежава ресурси.
ЕС е бюрократична система с нисък риск и отличен правоохранителен апарат. Русия е страна със слабо правоприлагане, но затова пък с висок творчески, производствен и потребителски потенциал.
Най-сетне – и те, и ние сме европейци (макар и ние да сме изостанали с половин век като манталитет).
Така или иначе, присъединяването е единствено въпрос на време – бъдещето принадлежи на мегаблоковете.”
~ Андрей Мовчан*, “Русия в епохата на пост-истината”
*Андрей Мовчан е един от най-опитните топ-мениджъри на руския финансов пазар. Преводът от руски е мой.



Post Comment