На 7-ми август 2020 бях задържан. Днес звучи героично, но не това е целта на поста ми. Българският съд се оказа на висота и установи, че са ме прибрали незаконно! Благодаря ти, Ники! Но човек винаги помни отделни петънца от времето. Някои смешни, други тъжни, трети те правят горд! Докато прибираха по камионетките такива като мен се оказа ,че са прибрали и химическите тоалетни от Орлов мост. Защо? Не знам, но ги ползваха и полицаи и протестиращи. Търсихме ги с дни, защото се плащаха (не Божков), а ние. Страхът на ГЕРБ от тоалетните е показателен. Всичко вмирисано бе на власт.
В камионетката бе тъжно. Отказаха да ми сложат белезници. Мълчаха. Гледаха в земята. Дожаля ми. Аз знаех и те знаеха, но трябваше да мълчат. А аз можех да не мълча. Свобода!
Смешно беше и вътре. Махнахме колан, джобове – празни и т.н. Всички така (не бях само аз). И накрая взеха да ми броят лекарствата хапче по хапче. Не знаят какви са, но броят! Уникално.))) Решиха да ги изземат. Смях. Извикаха лекар и ги вразумиха.
На излизане вече бях горд, защото видях колко хора стояха пред районното и протестираха. Не. Не става дума за мен. Стояха там заради правата ни на граждани… А юристите и приятелите пробиха.
Та, така. Малко смешно, малко тъжно, малко радост…Добре, че вече не е така. Ето сега приличам вече на дъртак, който обяснява на внуците ” Еееех ако знаете какви времена бяхааа…” )))

(Заглавието е на сайта)