Прочете си, другарят Радев, поредния рецитал написан от някой бюрократичен плъх и чак след пет години чакайте отново подобни гръмки слова. Като го слушах имах чувството, че съм на партиен конгрес на БКП и младият Тодор Живков ми сочи с пролетарския си пръст светлото бъдеще в комунизма. Другарят Радев няма лични качества да каже от сърце две три собствени думи – честни, коректни и искренни. Кастриран е от изговаряне на истината, освен онази, която го издига на гребена на поредната политическа вълната.

Ще ви кажа нещо искрено аз тогава.

С този човек бих воювал рамо до рамо, защото той има хъс и ограничени умения за това. Но ако той трябва да бъде мой командир и аз да изпълнявам заповедите му във военни времена, никога не бих го последвал. Той няма реални командирско-организаторски качества, както нямат такива всички наши паркетни генерали, произведени през изминалите 33 години преход. Това са обикновени кариеристи които в реална бойна обстановка ще бъдат тотал щета за цялата армия! Като прибавем към всичко по-горе и тежките зависимости и влияния върху Радев в които сам се вкарва – от лични до професионални, картината става много жалка. Пълна трагедия.

Не вярвам на паркетните генерали от прехода! За мен те са мъртви души.

(Заглавието е на сайта)