Планината Олимп, Елада.

Ранно утро. Събужда се бог Байдън, отмества скалата която ползва като врата към светилището си, поглежда от високо долната земя, протяга се и казва: Продължаваме промяната! Ще оженя моята най-първа богиня Херо за земният човек Румен, за да стане бъдещето в земното царство по атлантически божествено, според волята ми.

А Румен, обикновен човек от низините на света, бил свикнал да го женят по божие настояване и в полза на цялото човечество. И как да се противопостави на бога на боговете Байдън, като волята му се простира над видимия и невидим свят. Получил божия благословия завалията и се оженил за богиня Херо. Но Херо била своенравна и лесно се разгневявала от човешката глупост, защото тя не била от божествен произход. Още първата брачна нощ земният Румен разгневил своята богиня с поредната си простотия и тя се появила в спалнята им с точилката, която била приготвила да точи пити на благоверния си съпруг. Ударила го два пъти през краката и един път по главата и той се озовал под брачното им ложе, здраво хванат за подматрачната рамка. Излез, бе! – рекла богиня Херо. Няма да излеза – отговорил Румен. Блъснала го още веднъж с точилката. Излез веднага ти казвам – настояла Херо. Няма пък – отговорил твърдо уплашения земен съпруг. Излез, иначе ще те изритам завинаги от живота си – потвърдила заповедта си Херо. Никога няма да излеза, за да се знае от целия свят, че президент командва в нашата къща – били последните думи на намкойси земен човек Румен, повелител на тракийските атлантически ветрове.

После не знам какво е станало с човека, но вече и аз се чувствам тъпо.