Има едно специфично усещане като никое друго, което обзема човек, когато види група от хора обединени от някаква кауза. Но не от тези дългосрочни каузи, които изискват агитация и подготовка и постепенно набират своя заряд от хора. А от тези напълно спонтанните, които избухват рязко и осветяват като свръхнова това, което живота ни е принудил да скрием, че носим дълбоко в нас – човечността.

Едва ли има човешко сърце, което да не се трогне при вида на тази надигаща се вълна от хора, която иска да направи добро. Дори в най-тежките и безнадеждни моменти тя служи сякаш като стена срещу отчаянието и обещава, че нищо лошо няма да се случи. Такова усещане остави в мен днес тази снимка на напълно непознати помежду си хора, организирали се за по-малко от ден да дарят за също непознат за тях човек част от себе си – кръвта си.

Това се случва вчера. Тя е дете на 17 години и е пометена от автобус на пешеходна пътека. Удар, който я поставя в критично състояние. Нужда й е кръв. Спешно. Днес вече тя има кръв за девет живота, а от нея се иска само да се бори за своя. Днес злото обещава да не я застигне, защото пред него има преграда от човеци.

Не знам, има нещо вълшебно в тази снимка. Някаква надежда има за живот. За човешко съществуване. Като че ли е малък кадър, частица веществено доказателство, че в нашите вени не тече кръвта само на майките и на бащите ни, а на цялото човечество.

А за момичето не бих се притеснявала. Тя няма как да не се оправи с толкова ангели-хранители.

Христина Коемджиева

https://www.facebook.com/hkoemdzhieva