Има един стар исторически лаф, че ако не си на масата на преговорите, най-вероятно си в менюто.

Русия не просто иска НАТО да се изтегли от две държави-членки на този най-силен военен съюз (пълен нонсенс), а се опитва за пореден път да решава съдбата на България без участието на България.

За Русия винаги, без нито едно изключение, българският народ е бил само и единствено част от менюто.

Ето един пример с безспорните факти около Санстефанския мирен договор:

Колко са българските представители при подписването на прелиминарния (т.е. предварителния) договор в Сан Стефано през 1878 г. ?
Нула (0).
.
.
.
Съществува ли дори за ден реално функционираща независима Санстефанска България?
Не.
.
.
.
Колко са българските представители в Берлин 1878 г., когато се подписва истинския мирен договор за край на войната?
Нула (0).
.
.
.
Колко са загиналите в Руско-турската война 1877-78 г. опълченци?
Над 3000.
.
.
.
Щеше ли руската армия (в чийто състав влизат още финландски, молдовски, румънски и беларуски войски) да успее да удържи османската атака при Шипка без българското опълчение?
Не.
.
.
.
Колко войни води Русия през 19 в. срещу Османската империя?
Четири:

• 1806-12;
• 1828-29;
• 1853-56;
• 1877-78.
  .
  .
  .
  Колко от тях Русия печели?
  Три. Първите две и тази, чийто край отбелязваме на 3-ти март.
  .
  .
  .
  Защо Русия, след като уж руснаците толкова много милеят за българското население, не освобождава българите след предните победи?
  Защото руското правителство смята, че е в негов интерес да запази османското присъствие на Балканите.
  Например веднага след сключването на Одринския мирен договор през 1829 г. руснаците разформироват и обезоръжават българските доброволци в своята армия, които са обвинени в неподчинение, кражби и дезертьорство. На руските военни и цивилни на Балканите е наредено да избягват всякакви контакти с местното население, които са смятани за „източник на сериозни затруднения в политическо отношение“. Окуражени от руската политика, турците започват погроми над християните на много места в източна Тракия.
  В резултат се надига огромна изселническа вълна, която руските окупационни власти полагат усилия да ограничат, тъй като смятат присъствието на християнско население по пътя към Константинопол за стратегическо преимущество на Русия в дългосрочен план.
  .
  .
  .
  Защо Русия започва войната от 1877-78 г.?
  Поради много причини, но най-вече защото е загубила предната война и икономиката ѝ търпи огромни загуби в следствие на невъзможността нейни кораби да преминават свободно през Босфора и да търгуват в Средиземно море. Поводите официално са два – кървавото потушаване на Априлското въстание, което е емоционалният спусък за пред руското общество, но най-вече сръбската загуба във войната през 1876 г., която е всъщност важният повод за руското правителство
  .
  .
  .
  Кой балкански народ е най-важен за руснаците?
  Сърбите. Цялата балканска политика на Русия от 19 в. насам е винаги и безусловно в сръбска полза. Най-красноречив пример за това е фактът, че Русия изцяло подкрепя Сърбия в Сръбско-българската война и е изцяло срещу опита на Княжество България да извърши Съединението с Източна Румелия.
  .
  .
  .
  Защо Русия допуска пълна ревизия на Санстефанския мирен договор по време на Берлинския конгрес лятото на 1878 г.?
  Защото Русия е подписала по-рано т.нар.Райхщадтско споразумение с Австро-Унгария да не допуска създаването на голяма държава на Балканите.
  .
  .
  .
  Това значи ли, че Русия подписва Санстефанския мирен договор с ясното съзнание, че той никога няма да влезе в сила?
  Да.
  .
  .
  .

Та е добре миризливите и впиянчени членове на руското правителство да разберат, че никога повече България няма да допусне да бъде в менюто.

Също така е добре българското общество да обърне най-накрая внимание, че все така впиянчените български псевдопатриоти всеки път защитават без капка угризения само и единствено руските икономически и имперски геополитически интереси, но не и българските.