Слушам Путин, за да чуя как рисува неговата реалност. Реалността, в която вярват руснаците. Той говори като жертва. За преминати червени линии. За нападение от фашистки формирования. За неизбежен сблъсък, “защото народът в Донбас има нужда от защита”. “Русия не може да се чувства в безопасност, като има непрекъсната заплаха от Украйна”, казва Путин. “Не ни остава друга възможност, освен да защитим Русия”, “нашите действия са самозащита”. Призовава украинската армия” да сложи оръжие” и да си ходи вкъщи”. А който застраши руския народ, ще се сблъска с отговор, какъвто не може да си представи.
Докато в Киев се чува тътен от взривове.
Светът на думите. И светът на действията.