Хората продължават да съществуват на едно много ниско, първично ниво. За тях моралът започва с “не убивай” и свършва с него. Когато дадено действие не застрашава пряко и непосредствено живота на някого, значи всичко е позволено.

Някои отдават това на тъпота, но съм склонна да го отдам на лицемерието. Просто имa много начини да убиваш, без да бъдеш наречен убиец. И бам! – морално оставаш чист. Но само според собствените си, изкривени, гротескни разбирания за морал.

Защото да убиваш можеш не само с нож или дуло опряно в челото. Да убиваш можеш като обричаш на глад, като да поставяш нормалното човешко съществуване на кантара, целейки да постигнеш един нечовешки резултат.

Икономическата война, ако щат някои да го наричат и военна операция, няма да издребняваме като други, та икононическата война, която обяви Запада на Русия е не по-малко убийство от тази, която се води на фронта. На миролюбивият, мислещ за хората запад.

Цените вече са скочили почти двойно, а това е само началото. Абе, с хляб и сол може, ще кажат някои. То може, но дефицитите в организма, които се развиват от недояждането, се прераждат в болести и накрая овенчават в смърт. Стресът от недоимъкът също отваря редица заболявания. И това чака хората, които досега са преживявали с нещо повече от хляб и сол на масата. А тези, които се хранят един път на ден. Защото такива има и не са никак малко. Те са обречени на директна смърт. И сега бездомни хора умират по пейките и ъглите на улиците и живота от самота и смърт. Прекрасна, хуманна смърт.

Какво ни чака ли?

Гурбет в чужбина. Но и там няма да е розово. Ако въобще остане някой краешник или дори огризка за нас. Отсега започвайте да се сбогувате с родителите си и да целувате децата. Не се знае кой първи ще падне в плен на глада, а оттам пътят е ясен.

Има много начини да убиваш, а нашето морално и интелектуално невежество е дало в ръцете на едни фарисеи и хлябът, но и ножа. А този нож няма да ви нагости. Не се лъжете. Той ще ни спаси от сигурен глад, но по най-бруталния от всички начини – чрез самоизяждане.

Има много начини да убиваш и когато моралът и интелектът ни стига да размерем само един, тогава рискуваме да се жертвопринесем в едни злонамерени ръце.

Има много начини да убиваш, а те за нас са избрали най-мъчителния – този на бавната и гладна смърт. Така че не се заблуждавайте, че не сте на фронта и сте миролюбци. Икономическата война е просто друг начин да убиваш хора.