Безогледната арогантност на украинския външен министър Дмитро Кулеба да идва в България и да ни агитира публично от национален ефир да мразим Русия е държавна измяна срещу народа ни. Демонстрация на омраза на етническа основа се лее от месеци от националния ни ефир. Целият свят според украинците е длъжен да изпада в русофобска истерия.
Киро тъпото направи нечуван холивудски фарс с “освобождаването” на нашите моряци. Няма да преразказвам хронологията, защото всички я знаете. Пъкления сценарий на нашето слагаческо правителство, което искаше да жертва нашите моряци като жив щит на урките и да възпроизведе световна сензация от типа Буча при евентуален друг развой на събитията, оставяйки само тях там под прицел (с помощтта на капитана)не се сбъдна. Пъклен, защото щеше да се тиражира с такъв патос и то не с коя и да е държава, а точно с България, чието население е русофилско, колкото и да не им се иска на някои хибридни мозъци. Фалш, лъжи и пропаганда ни заливат денонощно от медии и ефир.
Ние, българите, не можем да се отървем от робския манталитет над 140 г. след Освобождението и до ден днешен служим на чужди интереси и като слугинаж сме най-верните роби на господарите си, но това важи предимно за политическия ни елит (виж последните Киро, Боко, Асена, ДБ и т.н) .
Украинците не са по различни и ще гледаме до къде ще се докарат.
В исторически план те вече 5 века не превъзмогват подмазваческия си слагачески комплекс. От началото на 17 век започват формирането на националната идентичност, начело с казашкия хетман на запорожците Богдан Хмелницки (бащата на нацията). Накратко, за да контрират набезите на кримските татари, прадедите на украинците се обръщат за помощ към полското кралство. Цената е феодална зависимост, като поляците, естествено, почват да потискат щенията им за национална свобода . За да се пребори с полско-литовското господство, Богдан Хмелницки, се съюзява с вековния враг кримските татари. Почва да побеждава, но и татарите го предават. Те нямат интерес от силен съсед. За контра на татари и поляци Хмелницки се подлага на руснаците. С тяхната подкрепа надделява. Но става зависим от тях. Казаците така си остават с блян за украинска идентичност и независимост. Така чак до 1918 г.
За да ги привлече към комунистическата идея, Ленин ги обявява за отделна нация. Блянът се материализира до 1921 г. След това Сталин приобщава Украйна към СССР.
През 1953 г. председателя на КПСС украинеца Хрушчов им подарява и Крим (исторически погледнато Крим е враг на Украйна чрез кримските татари).
Това накратко за държавата Украйна до разпадането на СССР. Тогава украинците, за да преодолеят постсъветското влияние, започват слагачество на Запада и двойнствена игра, защото продължават да приемат помощ и от Русия. Допускат историческата грешка да не се възползват от геостратегическото си положение на мост между Изтока и Запада и попадат в плен на собствената си алчност и финансови интереси на политическия елит. (аналог с нашия преход, сега робуваме на американския интерес, въпреки че обикновения човек губи от това.)
Приемат присъдата да изпълняват ролята на плацдарм на НАТО за удари срещу Русия. Това, заедно с нацистко самосъзнание и крайно десни нацистки формирования (болните украински мозъци решиха, че са арийци) и геноцид над руско население (етническа чистка на славяни) цели 8 години, доведе и до изпреварващия контраудар на Путин.
Европа нехае за възродения фашизъм и е отново на грешната страна.
В момента Украйна задълбочава своя слагачески комплекс, проливайки кръвта си за интересите на Запада и през ден слушаме агитките на видимо неадекватен наркоман от национален ефир. Западняците от векове се опитват да сломят Русия и да завладеят ресурсите й и сега ползват Украйна за тази своя цел.

Изводът днес е:
Цяла Европа губи от санкциите срещу Русия, за да печели хегемонията на САЩ. Енергийното ембарго е ритуално самоубийство за Европа. Украйна е ножът на самоубийството. Дори Путин не го държи. Държи го САЩ.