Когато, преди седмица на протестите пред Паметника на съветската армия, нещата ескалираха и възрастен човек бе ранен от укро протестиращи, защото иска неутралитет и мир за държавата си, си казах, че нещата отиват към гражданска война. Може да не стигнат до там, но единични спорадични или организирани нападения ще има и то толкова чести, че ще се превърнат в основателна заплаха за гражданите. Тогава също си казах, че не трябва да бъда лош пророк и да видя какво ще се случи преди да говоря.

Случи се още същата вечер вербално агресивно нападение на украинка с 17-18 годишно дете върху двама възрастни българи в метрото(един мъж после във вагона ги укроти); нападнато момче от група други момчета, защото последните видели същият на протеста за Независимост и мир; нападната жена в метрото, защото скандирала “Да живее България” на протестиращите с укро знамена; пиян и силно агресивен украинец, опитващ се да нахлуе при група протестиращи и пазещи Паметника(спрян от кордона).

Това са само примерите, които съм видяла аз за няколко дни, а сигурно са много повече. Впечатление ми прави, че нападенията винаги са от страна на украинци или укро симпатизанти. Това е логично, изхождайки от идеологията на тези хора вечно да мразят. Нацизмът е продукт, който вирее на подходяща почва. Нека не се залъгваме защо нещата не ескалираха тук, а в Украйна. И въпреки това в такива бурни времена напрежението при всеки се изостря и той показва истинското си лице. Същото беше и при корона вуриса. Извън нормалния си хабитат, хората показват истинските си лица, защото им е много трудно да скрият това, което крият по принцип в познати за тях, контролируеми условия.

Мое лично мнение е, че присъствието на и подстрекателството от страна на украинците в страната и точно тези, нападащи групи е причината нещата да ескалират. Българите не сме такъв народ, който се бие по подлезите. И моят личен съвет към украинците е да не злоупотребяват с голямото българско гостоприемство, защото бягащите от войната са ни жални, но по-жални са ни нашите братя българи. И да не се получи така, че са бъдат първите в историята бежанци, бягащи от държава, която ги е приела като бежанци.

Същественото в случая е, че най-малкото, което ни е нужно сега е някаква макар и бледа форма на гражданска война. Нещата тепърва ще ставар по-зле, да се надяваме да не стигнат до крайност. Страстите трябва да бъдат овладяни така, че да не се стига до физическа саморазправа. Но самият факт, че вече се е стигнало, не говори добре. Институциите и особено тези в парламента трябва да вземат мерки нещата да не ескалират. Не е важно сега демонстративно да се окачи украинското знаме над общината – факт, чието противоборство създава напрежение. Важното е да не поругаем българското знаме. И макар много от нас с действията си вече да го направиха, трябва да съблюдаваме нещата съвсем да не изпаднат извън контрол.