Фактор в БСП се оплаква, че не разбирал какво значи “депутинизация”. Понеже довечера ще бъда при Luba Kulezich по същия повод, да скицирам набързо как си представям депутинизацията, белким стигне това размишление до фактора.

Първо, да се опитаме да дефинираме путинизацията.

Според мен, тя означава създаване на зависимости, които да обслужват геополитическите интереси на Русия в България.

Както пише в наръчниците на КГБ, зависимости се създават основно по три линии:

(1) финанси: използваш алчността на хората да спечелят, т.е. подкупваш ги да служат на твоите интереси.

(2) компромати и заплахи: използваш страха на хората да не загубят – от репутацията си (компромати) до живота си (заплахи) – за да обслужват твоите интереси.

(3) идеология: използваш пристрастията и заблужденията на хората, които ти симпатизират по идеологически причини, за да обслужват твоите интереси – това са т.н. “полезни идиоти”

В зависимост кои и за какво са контрагентите на Русия у нас се използват различни тактики:

(1) Финансите се използват, за да се създават различни лобита за законодателна и управленска подкрепа на руските проекти у нас. Финансирането/подкупите идват основно по линия на енергетиката чрез руските (квази) държавни компании, които чрез постигнатата завишена цена на своята стока заделят или връщат част от нея под различна форма към политици и партии. Така почти цялата политическа “класа” работи за руските интереси.

(2) Чрез страх и компромати се държат хора от системите на правосъдието и сигурността, както и други публични системи, които или имат ДС / КГБ досиета; или са получавали възнаграждение за техни услуги (примерно чрез КТБ); или са получили пари, а не са свършили работа; или са допуснали да бъдат изнудвани чрез чувстителна информация за тях, която би погребала публичните им кариери.
Така на ключови места в държавата има хора, които работят за чужди интереси.

(3) Полезните идиоти са много малко в политиката и публичната сфера – те са преди всичко електорални единици, които чрез медиите са облъчвани да поддържат на избори създаденото корупционно статукво през (1) и (2). Затова част от парите от (1) са насочени директно в медиите под формата на реклама срещу медийно съдържание или индиректно през политическите партии срещу медийно време за определени политици, социолози, политолози, анализатори и пр.

Затова депутинизацията означава:

(1) Прекъсване на паричните потоци към политиката и публичността: скъсването с Газпром е чудесно начало, но следва да бъде решен и въпросът с бургаската хидра.

(2) Цялостна проверка за зависимости и интегритет на всички хора на публични длъжности за лоялност към държавата;
смяна на ръководството на прокуратурата и службите, които да се заемат със задачата – след като самите те са прочистени от руски агенти.

(3) Цялостна промяна на медийното пространство, където да е ясно кой и защо защитава определени тези, като държавата използва всички свои инструменти срещу медии, които дават трибуна на обслужващите руските интереси лица.

Сега имаме рядък исторически прозорец за скъсване на нашата вековна зависимост от Кремъл, т.е. за депутинизация.

Ясно е какво, не е ясно има ли кой да го направи.