Очевидните позиции на всички западни политици са (и категорично го потвърждавам, защото живея в тази система и познавам всички нейни нюанси и насоки в последните 20 години), че до януари 2022 всички те искаха едно-единствено нещо от Русия – партньорство и спокойни неагресивни отношения. Въпреки Крим и Донбас, въпреки Сирия, която заля Европа с бежанци, нито за секунда не е било дори теоретично обсъждано в гражданското пространство да се прояви агресия към Русия. Напротив – винаги концепцията е била с добро и ангажиране в общи начинания да се намалява напрежението. В Германия дори журналисти с лек намек в по-агресивна посока са получавали лют шамар от пресслужбите на Кабинета. Политика на деескалация и добронамереност, готовност за компромиси, много отвъд границата на приличното дори (според мен) беше основата на западната дипломация. Приемането на Украйна в НАТО като реална възможност отпадна от плановете на Западния свят в момента на конфликта в Крим и Донбас. Точно преди навлизането на Русия в Крим 2014-а НАТО намали пристъствието си в Източна Европа. Всички западноевропейски държави намаляваха разходите си за отбрана непрекъснато от 20 години насам. Трябва да не си с всичкия си да намаляваш разходите за отбрана, а да се готвиш за агресия. Всяко твърдение, че НАТО и Западът е имал за цел да напада Русия може да бъде родено или от откровен лъжец, или от човек с отклонения.