Айде пак някой да ми каже, че съм путинофил 😉 А сега нещо сериозно. Рядко пиша за военните действия в Украйна, защото повечето българи са осъзнати. Но нека опитам подхода с битовизирането на доцент Сарийски за останалите.

Представете си света като един жилищен блок. Сестра ви живее срещу вас с брутален домашен насилник. Всички знаят, че той я бие, тормози, забранява й да си говори на родния език. Въпрос на време е да я убие или поне заличи личностно.

Вие вдигате джабъла и викате полиция, но тя само предупреждава насилника. Съседите се правят на слепи и глухи. Същевременно съседа от горния етаж, познат с агресията, насилието и ограбването на няколко други, въоръжава вашия съсед, насъсква го срещу вас и му обещава помощ, ако ви нападне.

Когато на вас си писва и решавате превантивно да му напукате шамарите и да го разоръжите, досега притихналите съседи надават вой, сирени и вувузели какъв насилник сте вие. Не само това, но започват да подхвърлят на съседа ви насилник оръжия срещу вас.
.
Това е ситуацията в Украйна. Да, Русия нападна, но след канонада от артилерийски удари срещу Донбас. Да, Русия нападна, но след години етническо предследване и прочистване на руснаци в Украйна. Да, Украйна има право на самоопределение, но такова имат и жителите на Донецк и Луганск. И сега ще направя една прогноза. След края на военните действия ще има референдуми и то пред западни наблюдатели. Очаквам от тях резултати, подобни на този в Крим. Пак ще има врякащи и крякащи как това било под натиск, дори и да няма никакви руски войски вече съм.

Истината е, че местните хора няма да са забравили годините на терор от бандеровците, айдаровците и цялостния им десен сектор. Защото тук може и да говори езикът на медийната пропаганда, но там говори реалността. А в нея всеки човешки живот е ценен и никой не бива да бъде преследван заради етническия си произход или самоопределение!