Докато чакам за пореден път Балеринчето да се нарипа и слушам как вятърът брули есенните листа, разсъждавам върху следното: когато се рушат стари догми и се пишат нови правила, докъде е приемливо да се стигне и кой определя приемливостта – свещените книги, модата или парламентът…

Да вземем например свободата да избираш своя пол. Аз вярвам, че всеки трябва да може сам да решава какво да прави с тялото си и смятам, че никой не заслужава бой, психиатрия, затвор или смъртна присъда, само защото се е случило да не харесва половия си орган. Едно време е било неприемливо хора като Елтън Джон да процъфтяват и добруват, но сега, слава Богу, в цивилизования свят не е така – сега обществото е еволюирало и е разширило здравословно границите си. Докъде обаче трябва да се стигне с тяхното разширяване – това ме вълнува най-много мен.

Наскоро се сблъсках с няколко американски болнични заведения, които легално предлагат медицински услуги за деца, колебливи в половата си идентичност. Джендър клиниката към Детска болница Сиатъл, да кажем, работи с пациенти на възраст 9-16 год. Джендър клиниката към Детска болница “Барбара Буш” работи с деца и младежи на възраст 3-26 год. На сайтовете на тези (и безчет други подобни) педиатрични или лечебни заведения са описани следните услуги:

• Хормонални терапии за блокиране на пубертет;
• Хормони за смяна на по̀ла (маскулинизация с тестостерон или феминизация с естроген);
• Спиране на менструация (за момичета, които не желаят цикъл);
• Психотерапия и хирургична интервенция за утвърждаване на пол, различен от рождения;
• Съвети за безопасно превързване на гръдния кош (за момичета, които не желаят гърди);
• Съвети за безопасно подпъхване на пенис (за момчета, които не ги искат тия срамотии)…

Всички тези услуги се предлагат съвсем законно на “трансджендър деца и дезориентирани младежи”, каквото и да означава това, като в някои случаи за получаването на услугите не се изисква родителско съгласие.

Дипломирани медицински специалисти към въпросните клиники заявяват, че “всякакви опити да се промени джендър идентичността на едно дете са вредни”, а терапиите за утвърждаване на рождения пол са направо изключени. Струва си да се подчертае, че същите тези специалисти изглежда са забравили, че децата поначало нямат концепция за секс в главата си и всякакви полови фантазии в годините преди 20 (включително вълнения към същия пол) са естествена част от тяхното развитие. Според представителите на модерната медицина е много травмиращо да се каже на едно момиче, че не може да стане момче, но не е травмиращо да му се спре цикъла, да му бинтоват гърдите и да му се бият мъжки хормони, докато не пусне брада до коленете…

Повечето хора, които познавам, реагират негативно на подобни неща и някак инстинктивно търсят виновен – я образователна система, я политика, я разните му там световни елити. Според мен това е разбираемо, но грешно. Според мен цялата тази каша се дължи на липсата на граници и на нежеланието на колективния ум да мисли за верижните реакции, които всяко негово решение предизвиква.

Добре помня как преди 20 години армии от родители, лекари и учители се захванаха да правят на пух и прах обявените за архаични норми за детеотглеждане. Тогава реших да остана встрани и да отгледам децата си консервативно и архаично, но не защото съм задръстена, а защото не ми изглеждаше разумно да захвърля доказано ефективни практики просто ей така, в името на новости, които нямат реален плод, но пък звучат прогресивно. Беше ми интересно навремето как ли би могло да завърши всичко това и ето, днес вече зная.

Каква връзка има традицията за отглеждане на деца с подпъхването и омотаването на детски полови органи? Голяма връзка има. В тая вселена нищо не се случва изолирано и когато хората отворят една врата, то след нея задължително ще се отвори още една, а после и още една. С други думи, няма как едно общество да позволи на децата сами да решават кога да спят и кога да ядат, без да им позволи по-късно и сами да избират по̀ла си. Не съществува действие без цял керван последствия. Който иска децата му свободно да решават дали им се играе, какво им се яде и кога ще им се доспи, той ще трябва да се примири и с клиниките за обслужване на други свободноизбираеми детски желания. Който пък не иска, той трябва добре да си помисли къде започва свободата на децата да експериментират безгранично със себе си и къде свършва свободата на възрастните безгранично да се гаврят с тях.

По природа не съм песимист, но по отношение на раждането, зачеването и отглеждането на деца смятам, че човечеството отдавна е отворило кутията на Пандора. Ако можех да го посъветвам нещо, щях да му кажа възможно най-бързо да постави някакви граници и спешно да започне да ги спазва, преди да се е затрило, но понеже никой никого няма смисъл да съветва, ще оставя човечеството на мира и ще си продължавам с архаичния живот вкъщи…

Сетая Брат