Зоя Б. Деянова

Чета из Фейса, че турците много бързо хванали убиеца на нашия полицай и атентаторката в Истанбул. Съмнават се, че по нашенски гепват клошари – да отчетат дейност. Не вярвам да е така. Те си имат държава и Султана пипа с твърда ръка там. И не само вътре – и навън прави същото: пази си “империята” и хората в нея.
Вестник “Труд” припомня, че вече 25 години няма и помен от малкия Съвестин, който изчезна в нищото – ни вест, ни кост. Това по повод детенцето в Перник, което сигурно ще остане в забвение след няколко дни шумотивица. Бащата на Съвестин е идвал и при мен – по-съсипан човечец не съм виждала в живота си. Никой е. И ние писахме – после преминахме на други неща от живота, а той е останал с мъката си. Може да не е жив. Малък незначителен гражданин на републиката…
Но имаше мастити граждани – бившият премиер Андрей Луконов, Васил Илиев, брат му Георги, Илия Павлов, Кюлев, Круши, Доктори и кои ли не – обаче нъц. Как па за един не излезе нищичко, за което да се хванат?
Баси омертата, баси чудото!
Все едно не се е случвало – живеем си върху трупове. Ако за тях не ни пука, не трябва да е същото за деца – дете не може да се изпари във въздуха, дето много му треперим да няма прахови частици, които ни тровят.
Децата не са прахови частици. Ако не открием Сашко от Перник не сме народ, а, наистина, мърша.
Мърша без държава.