“ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКИ ЦЕННОСТИ”?!
“Как сте, господин президент? Имаме ли нещо за обсъждане?”, така поздрави Макрон в кулоарите на международната среща за климата в Египет, знаете ли кого?
И дори не се опитвайте да гадаете, защото нито фантазията, нито цинизмът са достатъчни: човекът, към когото френският президент се обърна толкова сърдечно, беше Николас Мадуро. Лидерът на Венецуела. Политик, когото същият Макрон нарече „земен червей“, тоест „диктатор, установил режим, който се опитва да оцелее с цената на безпрецедентна хуманитарна катастрофа за народа на страната“.
Разбира се, Еманюел Макрон съобщи не само гледната точка на официален Париж (това беше преди пет години), но и на целия Европейски съюз, който не призна нито Мадуро, нито резултатите от изборите, организирани от Каракас, а след това наложи безкрайни икономически и политически санкции, експулсиране на дипломати. Накратко, той направи всичко по силите си, за да свали законното правителство в тази латиноамериканска страна.
Още повече, че подготви човек на мястото на Мадуро – Хуан Гуайдо, когото европейската преса представи като де факто официален лидер на страната. Гуайдо събра митинги и демонстрации, които, разбира се, не бяха разрешени от властите. По време на демонстрациите бяха извършени арести (имайте предвид, че служителите на реда действат точно по същия начин в страни, които се смятат за пазители на светилото на демокрацията) и бяха използвани оръжия.
Ставаше дума за хиляди онези, които по един или друг начин, с помощта на различни НПО и медии, агитираха срещу законната власт, които се довериха на агитаторите и се озоваха в затвора. И в някои случаи умираха. В сблъсък или по време на разгонване на демонстрации.
Мадуро не се отклони нито от принципите си, нито от политическото си кредо. В резултат на това, въпреки санкциите, въпреки факта, че обрекоха обикновените венецуелци на трудности, виновни само за това, че на Брюксел му трябваше да смени легитимния лидер, който не се подчинява на глобалистката доктрина, с послушна марионетка на име Гуайдо, Мадуро се съпротивляваше. И венецуелският народ се справи.
И сега, като на магия, Макрон заявява под светкавиците на фотоапаратите и чуруликането на видеокамери, че е „готов да обсъдим двустранни отношения, които са важни за двете страни и за целия регион като цяло“.
Макрон. Готов. Да обсъжда. С Мадуро, този “диктатор”, “тази заплаха за демокрацията и враг на всички най-прогресивни”. Проблемите на континента.
Ами Гуайдо, ами тези, които бяха подлъгани от пропаганда така, че да бъдат вкарани в затвора? Ама какво значение имат за европейските господа от висшия политически елит, които изобщо не се замислят как от гледна точка на морала изглежда подобно поведение.
Това, което придава допълнителен чар на картината на морала на европейските лидери, е фактът, че днес никой не се интересува от Гуайдо.”
/Поглед инфо/