✅ Вчера беше Денят на християнското семейство. Така се случи, че точно вчера дарих кръв. По принцип от години съм редовен кръводарител и не това е, което искам да споделя. Вчера покрай празника си спомних нещо от детските си години.

🔴 В началото на деветдесетте в страната ни имаше огромен недостиг на стоки и храни. Майка ми беше съкратена от работа и безработна и баща ми издържаше цялото семейство. Хранехме се основно постно 🙂

ℹ️ Един ден обаче когато се прибрахме от училище със сестра ми заварихме на масата сложени доста хубави храни, имаше даже и шоколади:) Без да се замислим седнахме и ги ометохме, а майка и татко ни гледаха и ни се радваха.

💡 Едва след като се нахранихме видяхме, че за тях нямаше нищо. Това е положението – всички деца са егоисти, и ние не бяхме по-различни 🙂

🩸 Мен обаче ме загриза съвестта и попитах защо за тях няма такава храна. Тогава майка ми каза, че баща ми е ходил да дарява кръв и са му дали пакет със силна и питателна храна за по-бързо възстановяване на кръвта.

✅ Той обаче разделил храната между децата си. Двамата с майка дори не я опитаха каква е на вкус.

✅ Помня този ден като вчера. За мен това беше нагледния пример за това как родителите буквално късат от залъка си, та и от тялото си дори, за децата си.

✅ Надявам се и аз на свой ред да съм научил децата си поне на половината от това, на което родителите ми научиха мен.

🇧🇬 Дано един ден да не ме съдят много строго, ако докато газейки из калното блато на българската политика съм пропуснал да им дам нещо от това, което всеки един родител е длъжен да даде на своите наследници.