×

Иво Инджев:Съветвам Любен Дилов да не злоупотребява с истината.

Руският орденоносец от Банкя никога не е преставал да се хвали, но след непоносимо дългата за него властова абстиненция днес изригна като капачка на зле затапено вкиснато вино. Уж се беше “смирил”, че няма да е премиер отново, но в типичния му стил да се отмята от думите си отново се определи като най-достойния за поста. Оприличи се на Меси.

Че на него гледат като на месия се видя и от неделните телевизионни изяви на свитата му. Трите телевизии с най-голяма аудитория бяха употребени днес от видни ласкатели на руския орденоносец от Банкя за неговата реианкарнация като единствен, незаменим ( доскоро “непрежалим” ) вожд.

Не остава назад в съгласуваната рекламна акция и рашисткият “Труд” на Блъсков. Много е представително карето в сайта на вестника, в което информира за вождизма на вожда.

Явно вчерашната среща на вожда с европейски знаменитости от ЕНП в Атина е вдигнала адреналина на жадния за внимание дългогодишен приносител на гласове за партията в Брюксел. Според Тома Биков той се срещнал с повече видни политици отколкото Кирил Петков за целия си управленски мандат. Това, разбира се, е тъпо да се каже. Петков беше участник в не един европейски форум. Виждаше се не само с (почти същите) лидери от ЕНП, но и от всички останали т.н. европейски семейства – за разлика от вожда на ГЕРБ и на простите, който не може да размени една дума с никой чужденец, освен с Путлер ( заради близостта на българския и руския ).

Любен Дилов, когото по неразбираеми за мен причини продължават да наричат “син”, сякаш може да бъде сбъркан с доста по-уважаемия дори и посмъртно негов родител, доразви темата за популярността на Обожаемия. Бил като онази кукла Алф от Созопол, с която се изреждали да се снимат навремето туристите. Същото се случвало и вчера Атина. Европейците се редили на опашка за снимка с нашия Алф. Няма що, голяма похвала за алфа водача на глутницата от български помияри, вживяващи се в ролята на възторжени негови пиари!

Нямаше кой да репликира поданиците на алфа месията, че закиченият с емблемата “и аз съм прост” властваше тук през по-голямата част от века и е нормално да се е срещал с много лидери, които по задължение са общували с него. Берлускони му мереше гърба с педи на подбив. Албанският ексцентрик Еди Рама му изскочи като от засада по време на импровизирано интервю с български репортери и здравата го изплаши.

В подобна ситуация го изненада и председателят на ЕК Юнкер. Минавайки покрай българина, с когото по принуда си общуваше без преводач само с езика на тялото ( предимно чрез прегръдки и целувки), го цуна изненадващо по бръснатото теме. Забавляваха се с нашия примитив, а той и днес е горд, че го взимат за мезе.

За финал, понеже темата не е нова и не заслужава голямо внимание, задочно съветвам Любен Дилов да не злоупотребява с истината, че неговият Меси(я) е най-разпознаваемият български политик. Би трябвало сам да знае, че е важно с какво точно си известен. В противен случай ще трябва да се преклони и пред Георги Димитров. Той също е бил, а вероятно все още е, най-разпознаваемият българския политик в света от Лайпцигския процес насам – особено сред неговото канибалско семейство, където е бил удостоен с честа да бъде нещо като личен представител на Сталин в международната му шпионска организация, какъвто е бил Коминтерна.

Публикувам този текст часове преди ГЕРБ да обяви намеренията си за съставяне на кабинет. Според анонса на Биков, който се застрахова с ласкава оценка за своя началник като най-логичен бъдещ премиер, решението ще бъде обявено по-късно днес. Ако се окаже, че все пак друг ще е номинираният за премиер от ГЕРБ, “играта” с помпането на очакването тъкмо “най-опитният” логично да се върне на бял фалкон на върха на властта всъщност му постила ковьорчето с образа на саможертвения страдалец. Подготвят ни да сме му благодарни, че не ламти за премиерския пост в името на България, мира, просперитета, компромиса, мъдростта и величието пред съда на историята.

Звучи малко сюрреалистично. Дали? Или наистина се готви за образа на Дон Кихот по Салвадор Дали? Колкото Копейкин е Робин Худ, толкова и нашенецът е бедният идалго Кихот.

Може да бъде само Дон Борисоне, но най-вече поради физическата прилика с героя от филма, когото имитира в живота не само чрез външното подражателство.

(ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ — В БЛОГА!)

Post Comment

You May Have Missed