Интересно. Всеки път Радев избира ново служебно правителство. Предпочита да не потвърждава предишното правителство. Предпочита да не ползва старите кадри, макар че те са вече понавлезли в работата.
Това, за Радев носи няколко много големи лични облаги. Новите министри имат нужда от време, за да опознаят работата и проблемите на министерствата си. Дотогава, трябва да питат Радев за това-онова. За няколко месеца, новите министри нямат никаква възможност, да създадат по-стабилни връзки и сътрудничество с подчинените. Общо взето – остават си взаимно непознати. Не се познават добре и министри с министри. А доверието, в работата на едно правителство е извънредно важно. Но се изгражда с времето.
Така, министрите са повече под контрола на Радев, отколкото те самите да имат контрол над министерствата си и контакти помежду си – за координация.
Но най-важното е, че чрез всяко ново правителство, Радев облагодетелства нов кръг приближени, които облагодетелстват на свой ред – нови приближени. Пирамидална структура, но в духа на измамите на Понци. Структурите на Понци са финансови, а Радевите – политически и икономически. С пълна зависимост на държавата от него!