ЗАЩО НЕ ХАРЕСВАМ БЪЛГАРСКАТА АВТОРСКА МУЗИКА
Като повечето неща у нас авторската ни музика също е много зле, тревожно зле. Ние сме толкова изостанали, че ме е страх да правя сравнения с други държави от Европа. Но ето едно: Исландия, която има население колкото един Пловдив, притежава световно признати музиканти във всички жанрове. “Авторската” музика, която се произвежда в България, често е копирана, взаимствана, крадена. Музикантите ни нямат самочувствие като творци, защото по рождение са потиснати и са свикнали да мислят по комплексарски. Те не допускат, че могат да направят нещо по-добро от своите колеги в чужбина. А и явно не могат или поне с нищо не доказват, че биха могли да станат оригинални творци. От самото си рождение те си поставят граници и бариери и правят това, което правят всички останали. Много често у нас се харесват такива музиканти, които наподобяват чужди изпълнители, а това е просто жалко. Само по себе си това говори и за ниското ниво на публиката ни. Повечето от музикантите ни не знаят какво трябва да правят на сцената. Държат се така, сякаш някой насила ги е принудил да свирят и да пеят или сякаш случайно минават оттам. Не обръщат достатъчно внимание нито на имиджа си, нито на поведението си. Много рядко може да видим проява на артистизъм. Сцената обаче не е място за мързеливи хора с ниско самочувствие. Вместо българските музиканти да се опитат да променят ситуацията, те ще ви дадат хиляди “логични” обяснения как целият свят е против тях. А истината е, че повечето нямат талант и са мързеливи. Разбира се, има малцина родни музиканти, които са на световно ниво, но те са твърде, твърде малко. Въпреки че посещавам много български концерти, почти винаги си тръгвам разочарован. Българската авторска музика идеално представя ниското ниво на културното ни развитие.