Напоследък гледам стари филми и разглеждам архиви от снимки. И ми се реве. С глас ми се реве.
Бабешка работа, ще кажете. И сигурно ще сте прави – остарявам. Нормално! Както и вие, между другото.

Но не за това ми се реве. Реве ми се за нормалните хора и за нормалните човешки взаимоотношения, които виждам там.
Но не виждам тук.

Знаете ли какво е “ЧИТАЛНЯ”?

Повечето от вас не знаят. Някои стари кучета ще се сетят за читалните в Народна библиотека, в които сядаш на неудобни кожени столове и чакаш една мудна лелка да добута с количка – подобна на тези от Лидъл, но по-допотопна и с по-скърцащи колелца – книжките, които предварително (преди някъде къмто 2-3 часа) си поръчал от каталог, напечатан с древна пишеща машина на пожълтели картончета, скътани в проядени от дървеници, ала старателно лакирани дъбови чекмедженца.

Но не говоря за тези читални.

Говоря за читалните в Студентски град. Те бяха на всеки втори етаж в общежитията. И противно на името си, се използваха за всичко друго, но не и за четене. Там се събираха студентите, най-вече да купонясват.

Влизаш, значи, в асансьора. Най-съвестно си се запътил да ходиш у колега да учите заедно. А в асансьора – изкусители някакви ти викат: “Абе, ти знаеш ли, че има купон в трета читалня?!” И понеже ти си всичко друго, но не и безгрешен херувим, дето хрисимо чете за изпити денем и нощем, естествено се изкушаваш без да искаш и изведнъж попадаш вместо при колегите, в трета читалня.

А там събрани от кол и въже бъдещи интелектуалци (или продавачи на чорапи на Женския пазар – според зависи как ще се развие следването им). Отстрани има 2-3 пластмасови легена със салата зеле с моркови (най-евтино излиза, затова е от тоя модел), 50 вилици, 10 бутилки водка (неизвестна марка), 5 шишета ракия-домашнярка (разпознаваш я, защото е в архивни стъкларии от Кока-Кола, лимонада “Алтай” или коняк “Плиска”) , 20 степчета (ако не знаеш какво е “степчета”, спри с четенето до тук – няма смисъл!) и една чешма с течаща вода. Има и около 30-40 пластмасови чашки общо. Присъстващите, обаче, са около 150.

Та схемата беше следната – влизаш, оглеждаш се и намираш безпризорна чаша, чийто собственик се е отплеснал нанякъде и не я наглежда зорко. Изливаш остатъчното съдържимо от нея в мивката или на земята – което ти е по-близо (не бързайте да се възмущавате – заявилият, че ще ползва читалнята, я чистеше на следващия ден, така че всички си плащахме за масрафа!) и после си наливаш в същата чашка каквото ти се пие. Или каквото успееш да докопаш.

Така се получаваше, че в един момент по 10 човека пиехме от една пластмасова чашка. А 8 от тях въобще не се познавахме. Пиехме, пеехме, свирехме на китари, на банджота, на мандолини, даже на гайди! Абе, на каквото намерехме! И бяхме млади, и бяхме здрави, и бяхме щастливи, и се обичахме! Как пък никой не фана куронавироз, грип, шарка, отит, хепатит, конюктивит или друг там страшен незнам-си-кво-си-ит!? Бяхме здрави като бичета!

А сега?!? … Малеее, ами то само ако влезеш на стадион, дето е един декар и има ъмнайсе системи за дезинфекция, без да носиш маска, шлем и сертификат, че си безопасен, ще те убият с плюнки! Камо ли да си позволиш да ближеш чашата на още 9 човека! Сакън!
А пък ако запалиш цигара на закрито ….Леле, леле, лелееее! Е те тогава може и да те линчуват! Ама хайде да не зачеквам темата.

Не са минали толкова много години, като се замисля – даже един мижав човешки живот не е минал… А човеците и техните искрени забавления са вече минало.