Обичам да си купувам мед от едно чудесно магазинче близо до Панса – някогашното общежитие на НМГ (спомени, спомени…).
Малко преди да вляза днес в него, десетина години по-възрастен човек се взира през очилата в мен.
На излизане от магазинчето той все още е наблизо, явно ме изчаква. Напрягам се, подозирам не конско, а слонско…
Но той ми казва с усмивка и тъга едновременно:

• Жал ми е, че няма да съм жив когато след 10-15 години демократичният свят ще възстанови Украйна и тя ще бъде като китна градина, модерна и просперираща европейска държава! А Русия ще тъне в безпътица, домодерна, прокълната, изостанала, с агонизираща икономика и запустяла инфраструктура…

Отговорих му:

• Ето затова трябва да стиснем зъби, да не се предаваме, да не се отчайваме и да доживеем това време след 10-15 години. Толкова години държим фронта, та още някакви си 10-15 ли няма да издържим!!!!