Сетая Брат:От днес захвърлям сутиените.
Край, взех официално решение. От днес захвърлям сутиените. Ще ползвам бууб тейп, което на български приблизително значи лейкопласт за нянки, лента за цици или тиксо за гърди. Омръзна ми да се разхождам цял живот с тия турникети и железни пръчки да ме ръчкат в ребрата. Който ги е измислил тези уреди за инквизиция, в ада да ври. А който пък реши, че женските зърна са срамотии и трябва да се крият, железен сутиен денонощно да носи и също в ада да ври. С носталгия си спомням онези чудни стари времена, когато всички свободно веехме бозки из градските варненски плажове и никой не припадаше от ужас при вида на зърно. И жените във филмите и клиповете (и даже в първите сезони на сериала “Приятели”), и те плискаха прелести на воля.
В бууб тиксото все пак има надежда. Харесва ми. Хем е от памук, а не от противния полиестер, хем се постига желания градус повдигане, хем нищо никъде не подпира. И гол гръб може да носи човек, и големи деколтета, и всичко. Те, онези лелки на “Оскарите”, как иначе биха оцелели в полуголите си рокли, ако не беше бууб тейпа? Хубаво изобретение. Може би не за всички модели млечни жлези, но поне за по-малокалибрените.
Единствено се колебая по въпроса с еротизма. Просто не мога да измисля начин за елегантно женско събличане, при което тялото отдолу изглежда съблазнително, докато е омотано като мумия. И няма зърна. Не съм се консултирала все още с делегати на противоположния пол, обаче имам всички основания да смятам, че подобна ситуация няма да им се хареса. Мисля, че един джентълмен би вложил повече ентусиазъм в отстраняването на дантелен сутиен, отколкото в отлепянето на бозави ленти, които на всичкото отгоре не трябва да се дърпат рязко, щото има риск да изтръгнат завинаги драгоценните екстри. Никакъв шанс за пламенна страст. Пък и в летните жеги ще трябва да се види тая работа – да не почнат да се сипят лейкопласти още с първо припотяване… Ох, не знам, ще трябва да помисля още май…
Но все пак смятам, че бууб тиксото и силиконовите самозалепящи кръгчета са крачка напред към прогреса. Убедена съм, че в светлото бъдеще, в което ще се плодим в лаборатории, ще ядем щурци и ще караме електрически коли, няма място за архаични сутиени.



Post Comment