ДА СИ СПОМНИМ!

Мислите, че вашият живот е тежък?

Нека разгледаме писмо на Ботев до приятеля му Киро Тулешков.
Вижте какво пише той за живота тогава и съжителството му с Васил Левски…

“…Пиша ти, приятелю, че аз останах в Букурещ с намерение да стана учител на българското училище, но силно се излъгах.
Дистигнах до такова жалостно положение, което не мога да ти опиша. Живея съвършено бедно. Дрипите, които имам, се съдраха и мен ме е срам да изляза дене по улиците. Живея на самия край в Букурещ в една вятърничева воденица – заедно с моя СЪОТЕЧЕСТВЕНИК ВАСИЛ ДЯКОНА. За препитанието ни не питай, защото едвам на два и три деня намираме хляб да си уталожим гладът.. Тия дни мисля да държа сказка в читалището “Братска любов” ,но как ще се явя – не зная! При сичкото това критическо положение аз пак си не губя дързостта и си не изменям честното слово..
Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер! Когато ние се намираме в най-критическо положение, той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и все весел! Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш всичките си страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности…”

Поклон пред героите!

Художник: Васил Горанов