Близо десетилетие в нас нямаше телевизор. Така или иначе след кончината на мама взех нейния и до скоро гледах филми на него. Тегля заглавия, режисьори и зяпам.
По този начин човек е защитен от информационно-културната инвазия; не е нужно да е в поза gard постоянно; не е невротизиран от обстойните репортажи за катастрофи, по една задължително в емисия; нито пък е като усмихнат пакет захар, слушайки вечер за “добрата новина”; изобщо отказът от телевизия има едно генерално предимство, не ти манипулират по всяко време чувствата.
Защото, когато то е насочено към интелекта, ако си в кондиция можеш да реагираш, но това изисква огромни усилия да подържаш подобен статус целия ден, докато гърми телевизора още от сутринта, просулвайки у вас хора, с които не би говорил иначе никога, но с емоциите е трудно.
Та, Коледа и Нова година изкарах в София, сам, и сложих една антена на телевизора, с надежда да запълни зейналият вакуум в личния ми живот.
Покрай празниците се ядваше, обаче после…
И то, да ви кажа, аз въпреки всичко си налагам режим, диета особена и гледам да не се изкушавам много с телевизора, та съм му “метнал едно каренце”, образно казано и го пускам на няколко дни, та всеки път шокът е все едно години не съм гледал. Тъкмо ми зарастнат раните, няма време да развия резистентна апатия и да започна да приемам безкритично поднесеното и пак. Като удар в зъбите е, круше…
И вчера гледах, понеже неделя, нали, филми, празнично един вид, та информирах в разгара на вечерта, в моята присъща ми впечатлителна еуфория, в пост колегите фейсбукаджии, какъв пропаганден филм са пуснали за Втората световна воина и след споделянето се поуспокоих малко, докато в късните часове, въртейки моите 7-8 канала попаднах на един репортаж в някакво предаване за иновации. Няма да казвам в коя телевизия, нали може?!
Предаването беше за български наденици от цветове на рози, които оставали след дестилацията на масло и в тях имало нещо си, дето борело свободните радикали.
Показаха наденицата, дадоха и няколко сухи рози, отрязаха едно кравайче от тая кучешка радост и го връчиха на репортерката, да каже дали има вкус на рози. Защото, технологията в тоя институт на БАН, това забравих да кажа, който се занимавал с въпросната хранителна иновация, измислил способ, не само да ползва изгорената пепел от розите, но и да отстранява “непривичната миризма”, както се изрази доцентката с бяла престилка, докато младата журналистка плахо поглъщаше парченцето.
Оказа се, че нямало вкус на рози!
Чак аз се изпълних с удволетворение от резултата. До този момент нищо не се говори за това от какво иначе се прави наденицата. Имаше близък кадър, разбира се, на ножа, който реже биренката, та зрителят видя, че тя си прилича едно към едно на другите боклуци, дето продават по супермаркетите. Нищо по-различно!
Почти цикламен цвят, бели парченца сланина в розова каша, абе, знаете…
Използвайки апогея на телевизионната еуфория, доцентката внимателно взе да говори за “алтернативни протеини”. После бързо извади два плика, единият с брашнени червеи, с много високо, според нея, белтъчинно съдържание, дехидратирани ларви били каза, и друг плик със сушен прах от щурци. Също богат на протеини!
Оказа се, че надениците вече няколко години са били обект на научна разработка в БАН. Тайна, очевидно, защото до момента, в който ЕС не прие тая директива за ползването на въпросните “алтернативни протеини”, без да задължава производителите недвусмислено да информират наличието им на стоката си, нищо, никой не каза.
Вие да сте чули?!
А?!
Приеха го и изведнъж почнаха предавания, сутришни блокове, репортажи, абе, здрава пропаганда.
Нещо повече, ни една човешка реакция няма сред тия, които не минават за евроскептици. Все едно не са хора, все едно те няма да го ядат това. Абе, като че ли са знаели и някой им наредил: тихо, трайте си!
Нещо повече, тия същите, които пренасят пропагандата от масмедиите в социалните мрежи, с постоянството на соцтруженички от кравеферма, излезнаха в агресивна защита на безумието. Не така пасивно да си траят просто, а направо…
Ето вижте, поставят се вече опорни точки, скариди може, а щурци не, какво му е лошото? Разбирай, това също е нормално и един вид е условност, базирана на културните особености на кухнята на всеки народ и ние понеже вече сме широкоскрони европейци, трябва да се преборим с тази кулинарна изкуствена конструкция, да я десатанизираме, да премахнем табуто от нея и да почнем да ядем щурци.
Това става в момента и хиперболизираната статия за Прозорецът на Овертон, дето ти е писнало да я въртят по нюзфида неофит конспиратори, взема да излиза от кичозното клише и да се материализира.
Ясно, че става дума за свиване на разходите и максимизация на печалбата на големите хранително-вкусови корпорации, които плащат не само на политиците да приемат тази директива, но и на изследователските институти, за да го легитимират научно и да не може да се атакува като “вредно”. Тази кифла с бялата престилка е взела, заедно с нейния екип, бая пари, за да каже, че е ок да се ядът инсекти.
Затова и обществото бива подготвено да хрупа насекоми с всички средства: медии; репортерки, нагъващи парченца наденица от щурци; пропаганда всякаква; фейсбук агитатори на заплати, които се жалят, че всички медии в България са руски и орочие ресурси, но ние всъщност не знам кога ще завърши цикълът и минем към пълно оползотворяване на “алтернативните протеини”. От всички видове, да ме прощават тия с по-широк полет на въображението. Така нашенският евроатлантик ще се разкрие в цялата си прелест на копрофил, какъвто очевидно е, щом няма никакви спирачки, които да го балансират в това, до къде да стига с лизането на задници.