Завистта, Гневът и Ниската самооценка

Често, завистта не е осъзнавана от човека, който я изпитва. Той осъзнава и усеща само гнева си към другия, защото да осъзнае, че завижда, означава да признае пред себе си поражение. Когато изпитваме завист, показваме, че се чувстваме неспособни. Завистта винаги е съпроводена от гняв, злоба към някого. От своя страна зад гнева често се крие страх. Страх, че някой ни измества, страх, че сме неумели, страх, че не можем да се справим. Но завистта всъщност е признание за успеха на другия.
Аз разделям завистта на пасивна и активна. Пасивна е, когато сме заляти от чувства като гняв, ненавист, пренебрежение към другия, но не му вредим чрез действията си.
При активната, освен гореспоменатите чувства, започваме целенасочено да вредим на другия. Опитваме се всячески да омаловажим личността му, което всъщност е омаловажаване на собственото ни Аз. Започваме да се фокусираме върху това да го провалим, което всъщност показва колко ние се чувстваме провалени. Като резултат винаги ние сме по-ощетените. Защо? Всичко, което носим в себе си е наше и остава наше. Действайки срещу другия, всъщност действаме срещу себе си.
И не, че завистта не е човешко чувство, напротив. Но ако е станала черта на характера може да бъде пагубна за личността. Защото това е едно постоянно подценяване на собствените ни възможности. Ж. Дескюре е отбелязал, че: „завистта води до редица нервни и душевни заболявания“. И това е факт. Всяко негативно чувство, което изпитваме, вреди на психиката и тялото ни.
Често изпитваният гняв към другите, завистта, показват само и единствено ниска самооценка. Увереният и осъзнат човек не приема успеха на другия като нещо „страшно“. Увереният човек не означава успял във всичко, не означава можещ всичко. Уверения човек знае своите граници. И когато някой друг е успял повече от него, увереният човек знае, че пък той е способен в друга сфера и успехът на другия не го потиска. Факт, е че успехите на другите понякога могат да бъдат и мотивация за нас самите. Сякаш човек, за да действа, постоянно има нужда от пример, от външен обект, който да го мотивира.
Осъзнатият човек приема успехите на другия, защото знае, че е способен на същото или на много повече. Осъзнатият човек влага енергията си в конструктивни за себе си действия, а не върху деструкция към себе си и останалите.