Когато президентът Радев си позволи да назове нещата с истинските им имена, враговете му веднага подскачат и подхващат овехтялата тема за извънредно отстраняване на държавния глава, наричана още импийчмънт. Процедура, която изисква съответното парламентарно мнозинство, произнасяне на Конституционния съд и така нататък. Парламентарно мнозинство няма, защото няма и парламент. Може би ще има в края на април, но не се знае колко живот ще има поредното сборище на самозванците-политици, които щем – не щем ще изберем от немай къде. Това крякане има за цел да разнообрази донякъде отвратителната тоналност на предизборната кампания и тъпанарските бръщолевения за предстоящи коалиции, мнозинства и пр. политглупотевини, с които политицине оправзават личната си некадърност и неспособност да управляват и решават проблемите на хората и държавата.