Изказването на Асен Василев за родните учители доста е разбунило духовете в социалните мрежи, което е разбираемо. На първо място си личи, че става въпрос за нескопосан пиар. В България има няколко човека, които не е хубаво да закачаш. Това са хлебарят, даскалът и попа.

И в това има дълбока мъдрост. За сметка на това кмета можеш да го “хлебиш” колкото искаш, а ако не пие и играе хора, вече съвсем не заслужава уважение. Досещате се, че се изразявам образно.

Кметът е символ на властта, хлебарят на поминъка, попът е духовността, а даскалът отговаря за най-важното, а именно бъдещото поколение. Даскалът в родното общество е баща, майка, че и повече на моменти. Даскалът е стожер на обществото. Даскал е бил Васил Левски. Кметът сваля калпак, когато срещне даскала.

А Асен дори кмет не е. Той не играе хора и не пие вино с народа. Той е по-скоро символ на бирника. А него Андрешко знаете къде го оставя. Но да караш харвардски курсове, пиар и маркетинг не те прави адекватен да печелиш обществено доверие.

Когато не познаваш менталността на собствената си нация, рано или късно попадаш на Андрешко. И ако някъде там на Запад можеш да свириш на елементарните струни на емоциите и да си въобразяваш социална реалност, то в България фигурата на даскала иска калпаци долу и смирение. Независимо от пола и здравината на чорапогащника. Защото обикновеният българин все пак е Богоподобен, а не бобъроподобен!