Коя е най-богатата държава в света? Разбира се, българската, защото само много богата държава може да си позволи да изостави на произвола на съдбата голяма част от огромното си културно-историческо наследство и да не го използва за просперитета на народа си. Един от показателните примери в това отношение е „бижуто” на Античността – град Улпия Ескус, край село Гиген, наричан често, сполучливо, с името „Забравеният град край Дунава”.

Той възниква през 1 век от н.е. на базата на тракийско селище, като голям военен лагер на Пети легион. По онова време да си „главна квартира” на цял легион е било „голяма работа”, защото в такава воинска част са служили около 6000 легионери, в цялата империя е имало само 28 легиона. С годините селището укрепва и от боен защитен лагер се превръща в един от най-важните градове в провинция Долна Мизия. Неслучайно именно тук е построен, също забравеният от нас, Константинов мост, който пресичал Дунава и свързвал въпросния град с древното селище Сукидава на днешния румънски бряг. Всъщност, Улпия Ескус започва своя истински просперитет след покоряването на даките от император Траян, когато придобива статута на град-колония, а в него и около него получават земя и привилегии много ветерани от римските легиони.

Вижте за какво строителство става дума. Неговият централен форум бил с размери 200 м на 98 м, а в християнски времена е построена базилика с дължина от 97 м и широчина от 24 м. За да си я представим, трябва да отбележим, че нашият красив катедрален храм „Св. Александър Невски”, в основата си е с размери 53 м на 52 м. В християнската епоха, жителите на Улпия Ескус издигнали още четири храма на Юпитер, Юнона и Минерва в южната градска част, и на богинята на щастливата случайност Фортуна – в северната част.

Богинята Фортуна е важна за моя разказ, защото нейната статуя е намерена и се съхранява в Национален археологически институт с музей – БАН. Това е най-голямата антична статуя откривана у нас. За жалост, главата ѝ липсва, но и така тя е висока три метра. Благодарение на Национален исторически музей / National Museum of History може да видите и изображения от виртуалната възстановка на този уникален храм, която е дело на архитект Юлий Фърков, работил дълги години с големия ни археолог Теофил Иванов, но аз Ви разказвам тази история не заради хубавата „реконструкция”, а заради друго.

Настина е тъжно такъв голям град да е в такова леко „позабравено” и обрасло с бурени състояние (такава е ситуацията не само с Улпия Ескус). Та тук, почти столетие са текли разкопки и поколения бележите археолози и учени са положили огромни усилия част от артефактите да се запазят и градът да се проучи. Според тях, Улпия Ескус можел да се сравнява даже с град като античния Ефес в днешна Турция. Само че, в Ефес днес има десетки легиони от чужди туристи, а у нас няма. Според античните вярвания не било добре да не почиташ богинята Фортуна, защото тя държала рога на изобилието и кормилото на живота. Фортуната на историята ни е дала късмета да живеем на богата с наследство земя, ако не се грижим за него, тя може да ни отвърне гръб. Няма да съм прекалено черноглед, правят се опити „нещата да се пораздвижат”, но Улпия Ескус заслужава по-друга съдба, не заради славата на Рим, а заради добруването на българите.

(Снимките на Улпия Ескус са благодарение на Петьо Петков, а на виртуалната реконструкция на Национален исторически музей / National Museum of History.)