На всеки прайд започвам с изречението – горд съм, че съм хетеросексуален. Благодарен съм на всички момичета в моя живот за прекрасните мигове, за любовта и щастието. Най-много на моята съпруга за щастието да бъда баща. Благодарен съм и сега – защото любовта към жената е кулминация на живота, независимо от възрастта.
Не разбирам омразата към Прайд парада, всеки има право на своята версия на щастие и любов. С отрицание няма да помогнем нито на решението на демографската криза, нито на “истинските ценности” по начина, по който всеки ги разбира. Защото проблемът не е в тази общност, колкото и голяма да е тя, а в другата, която не ражда, не гради семейства и не заразява с примера си. Причината за това не са ЛГБТ.
Много бих искал обаче да направим такъв марш за солидарност с болните от деменция – изоставени и забравени от всички. Казвам ви го минал през този път – Адът е тук, на земята. Апокалипсът е настъпил и за болните и за близките им. И надежда и помощ от нийде не иде – влезте за експеримент в техните форуми, поне за малко.
Мога да продължа този списък с децата, които не получават ласка и нямат равен шанс, или други малцинства, които молят за равно внимание. Но как да направиш Pride с тези каузи, къде тук ще бъде гордостта?
Лицемерието ми идва в повече..
Казвате, че ЛГБТ нарушавали християнски ценности, Патриархът също се намеси – но да го попитам къде са му примерите – ролевите модели? Борисов ли ви е моделът, или Костадинов? Радев ли? Вие допълнете списъка. Колко от българските политици могат да публикуват снимка на своето семейство – без разводи, с реален брак, с много деца? Да не говорим и пряко лидерите на омразата – Джамбазки ли точно ви е ролевия модел? По-голяма гротеска трудно човек може да си представи.
Знам със сигурност едно – с омраза нищо не става. Парите и властта не раждат морал и любов. Прайдът ще мине, проблемите ни ще останат.
И помнете за много хора Адът е тук, на Земята. За тях се молете, на тях помагайте.