Всяка стъпка назад към миналото, вика Теодоре Ушев, е стъпка към варващината и мизерията.

Недай си Боже да се върнем през Царсимеоновите времена, та отново да измъчим един Златен век. Или времето, в което са се раждали хора като Левски-ама мизерия, та мизерия ви казвам. И да пишем литература кат на онзи, как му викаха, Патриарха на българската литература. Или да спим на отключени врати и да няма кой да ни обере-егати ташака! България на три морета-прилошава ми само като си помисля. Или прецеденти като този някой наш управник да го титуловат кесар. Друго кво? Азбуки да измисляме -мизерия. Некви нещасници по Шипка да ми извършват поругаване с телата на мъртвите-варващина!!! Онгъл, обсада на Константинопол, Върбишки проход, Ахелой, Траянова врата, Одрин, Клокотница – срам!срам!срам! Непросещи баби по улиците – недопустимо!

Добре, че дойде цивилизацията да ни спаси, че току виж да бяхме съвременници на Ботев.