Басня за лисица и кокошки

Имало една лисица. Тя била толкова находчива, че вместо да лови и убива кокошки започнала да ги отглежда. Заградила им двор, набавяла им зрънца и дори им устройвала забавления. Не ме питайте какви забавления. Някакви кокоши.
Веднъж на седмица лисицата си набелязвала по една кокошка. Някоя по-маргинална. Отмъквала я и я изяждала. Останалите кокошки леко се притеснявали, но бързо си връщали кокошото щастие, защото били склонни да помнят кратко.
Разбира се, лисицата обяснявала, че опасността идва отвън. Правила презентации (дори на пауър пойнт) и разяснявала, че това са тъжни житейски инциденти и битови проблеми. И за да се промени реалността е достатъчно кокошките да бъдат единни и сплотени в кокошарниците си. Лисицата също обяснявала в своя защита, че ако тя изяждала клетите кокошки най-вероятно щяла да наддаде на тегло, а това, видите ли не е вярно. Дори си показвала корема като доказателство.
Кокошките се съгласявали и продължавали да живеят своя кокоши живот до следващата седмица. Накрая останали само няколко кокошки. Лисицата все по-трудно успявала да лъже, а и кокошките станали доста мнителни. За да излезе от положението лисицата поканила останалите няколко кокошки на тържество и след кратка лекция за доверието ги издушила.
Въпросът е усещате ли да наближава някакво тържество или мислите, че броят на кокошките все още не е критичен?
Лека вечер.