България може активно да участва в пазара на ядрени съоръжения в ЕС с доставка на компоненти. Такова мнение изрази в интервю за 3е-news евродепутатът Цветелина Пенкова. 

Green Deal

• Юлиян Попов: Зелената сделка и икономика се движи напред, но недостатъчно уверено в Европа
• Глобалните инвестиции в чиста енергия с нов рекорд: Достигнаха $1,77 трилиона през 2023 г.
• ЕС губи до седмици половината от капацитета си за производство на соларни панели

Г-жо Пенкова, на какъв етап е развитие на идеята в Европа за изграждане на ядрени реактори, с оглед на европейските политики. Позицията на Франция достатъчно добре аргументирана ли и ние ще продължим ли да я подкрепяме в нови АЕЦ инициативи?

Основната позиция, която и Франция продължава да настоява и според мен това трябва да е и позицията на България. Това вече отговаря на въпросите дали говорим за традиционните, базови големи централи или за малките модулни реактори. Защото в Европа все още няма такива готови прототипи на малки модулни реактори. Има френски проекти , има общоевропейски , има проекти във Великобритания, които са сравнително напреднали фази. Във Великобритания вече са на ниво разговори с регулатора т.е пред одобрителните процеси. Във Франция и като цяло за общоевропейският проект още се разискват съответните технологии т.е се доизпипват съответните технологии. Тоест на този етап реалистично ако говорим за разрастване на ядрени мощности в рамките на Европа за следващите 10-15 години трябва да се гледа към големите, традиционни ядрени централи. Малките реактори няма как да са готова технология на този етап. Индикациите, които идват към момента са, че около 2030 -2032 г. вероятно вече ще са тествани и готови за безопасна експлоатация тези малки реактори.

Тук не се знае обаче и регулаторната рамка до каква степен ще допусне одобрение на подобни проекти, тъй като има много неясноти. В момента се водят много сериозни разговори по отношение на малките модулни реактори по отношение на изискванията за безопасност , по какъв начин трябва да бъде обезпечена площадката и мястото където ще се поставят съоръженията. Тук става дума за доста по-малки като обем ядрени инсталации, но отново изискванията за безопасност по отношение на експерти и по отношение на сигурност, са еднакви както е и при една голяма АЕЦ. Според мен тук има едно малко неразбиране по отношение на приложението, защото Европа още не може да си отговори за въпроса за какво ще ги използваме тези модулни реактори.

Има три, бих ги нарекла, линии на разделение в момента. Едната е ММР да се използва за индустриалните зони. Само че тук не мисля, че си дават сметка голяма част от хората, които подтикват за тази теза точно как ще се спазват мерките за безопасност и как ще гарантира достатъчен брой експерти, работещи на място на площадката. Те трябва да могат да обезпечат едно такова съоръжение в няколко индустриални зони . Това не е нещо, което аз или някой друг може да си го държи в задния си двор.

Другата линия е като допълващи мощности на големите централи. Тогава вече има малко повече смисъл и тогава ползваш наличните съоръжения и инфраструктура. Даже за България, доколкото знам, разговорите които са водени в посока малки модулни реактори или поне преди да се вземе това решение за новите два големи блока в рамките на АЕЦ Козлодуй. Та разговорите бяха именно бяха в тази посока. С малки модулни реактори, които да допълват за мощността на сегашните съоръжения. Като тук говорим за малки, които са около 300-400 MW като размер мощност, което не е толкова малко, особено за мащабите и потреблението на нашата държава.

Третото голямо приложение, но то е малко специализирано по скоро към САЩ и към Германия, то е за производство на водород. Защото тогава реакторите се слагат в самите централи, в които произвеждат водород. Причината е, че когато се изгради съоръжението и електроенергията за производството на водород е необходима много вода и електроенергия. Голяма част от приложенията поне в САЩ и Германия са с подобни идеи. Въпреки че знаете ,че са за Германия отношението е малко по особено по отношение на ядрената енергетика, те клонят в тази посока – да се използва ММР за производството на водород. Поне на САЩ засега това е основната стратегия. Затова, когато говорим за техногии, които искат да влизат в Европа, говорим за АР 1000, които са традиционните модулни реактори. От компания NuScale също имат много проблеми в момента откъм технологии, доколкото разбирам . Доста сериозно недоверие между другото съм срещала в ядрения сектор по отношение на начина по който е структурирана цялата разработка и цялата компания без много сериозни постъпления и опит в ядрено-енергийния сектор.

За Европа ако не си отговорим на въпроса за какво ще ги използваме тези ММР , много трудно ще може да се създаде и адекватна регулаторна рамка.

Доколкото виждам посоката на развитие наистина е в големи ядрени централи и тук е важно и трябва по-адекватно да се застъпи щом говорим за тази реиндустриализация , която предстои в Европа. Важно е да се отчетат и всички други важни компоненти , които са необходими за поддържане на всички тези компоненти. Франция няма как сама да обслужва този сектор сама . Знаем, че доставките на съоръжения от Руската федерация вече са ограничени до голяма степен. Тук вече има възможност за държави като България да се мисли в тази посока – т.е какви части и компоненти ние можем да произвеждаме. Дори на база на някои от суровините, които имаме налични в държавата ни.