В психологията съществува разбиране, че човек никога не губи своя Бог.

Богът всъщност е онова, към което човек се стреми, захваща, пренася цялото си съществуване като самоцел или иначе казано – неговата страс.т. Всеки човек има нужда от страст. И не става дума за онази винаги налудничава страст, която боде очите, а такава, която направлява човека в дните му.

В тази връзка всеки човек има Бог, а според параметрите на този Бог може да разберем неговото духовно, ментално и въобще личностно израстване.

Така погледнато има огромно значение за това какво ниво на израстване има човек, който в своя свят следва Бога като духовна, морална, етична парадигма и дали следва желанието си да трупа материални богатства. И двата стимула са двигатели в човека. Дали душата ти трепва от смислена музика или пошъл и развратен по естеството си текст, говори за това твоето същество какво може да възприеме от този свят.

В днешния свят, зорлем или механично, човекът се е отдалечил от висшия Бог и почита най-ниските, нагонни, първични страсти. Той съществува, както би съществувал един примат. Музиката му говори за секс, не за ценности. Облеклото му говори за желанието да покаже колко е над другите, а не служи за това просто да се чувства комфортно в тялото си. Жените му са физически деформирани, търсещи материалната изгода, вместо да инвестират в себе си смисленото. Мъжете търсят външността, бързият секс, но не и мъжеството да бъдеш до една жена и в трудното. Важно е да трупаш пари, да работиш като пор и да отстояваш някаква социална позиция, чрез която се заблуждаваш, че всъщност си нещо, докато живееш в свят на мизерия и глад или себе си и това не те трогва.

Това представлява малкият, низкият Бог. Той е стремежът към егоизъм, към суета, към чревоугодничество, към елементарни плътски страсти, към разврат, содомия, извращения и похот. Той говори за хора, помещаващи най-ниската стълбица на цивилизационното развитие, кичещи се със скъпи вещи и лесни преживявания, но за сметка на това много на брой, заблуждащажи се, че струват нещо.

Да живееш спрямо високият, големият Бог е трудно. Изискват се лишения, отстояване на идеали и сила на духа. По това може да разберем, че в кривата на историята, днес сме в нейните низини. В подножието й. И само глупаците могат да се гордеят, наричайки това “цивилизация”.