.

Днес Фейсбук ми напомни един от моите постове за газовата афера “Боташ”, излязъл на тази дата.

Една от крайните й цели е да бъде фалиран “Булгаргаз” и така частен оператор да поеме газоснабдяването на българските предприятия. Втората – да се осигури неявен европейски пазар за руски газ. Третата са личните комисиони.

Но в аферата съществува и една възможност. Онази, за който никой не иска говори – от обвинявания за нея президент Радев до обвиняващите го лица от управляващата коалиция и нейната опозиция.

Възможността от 1 седмица насам се измерва с износ за около 10 милиона кубически метра газ на ден. (договорът с “Боташ” е за внос на 5 милиона кубометра дневно – около 1.85 милиарда годишно) Възможността годишно визира потенциал от около 6-8, вероятно до 10 милиарда кубометра газ.

Възможността се нарича Украйна. Става дума за нейния внос на газ сега и за евентуален наш износ. Трасето е налице – навремето е служило за трансфер на газ от Русия към България, Гърция, Северна Македония и Турция и е капацитет от 18 милиарда кубически метра годишно.

Сега пресъхналият поток може да оживее отново, но в обратна посока – така, както се случи в Унгария и Словакия.

Може, но политиците у нас трябва да спрат да се ослушват и вайкат, вместо да предприемат действия.

__________________________________________

Този внос за Киев в момента се осъществява освен през Полша и през Унгария и Словакия.

Я виж ти!

Върлите путинофили – унгарският Виктор Орбан и словашкият Роберт Фицо веднага забравят за Кремъл, щом видят финансови възможности икономиките на техните държави да спечелят и празните сега тръбопроводи, минаващи през тяхната територия, да се напълнят с транспортиране на газ към Украйна, вместо да ръждясват.

_____________________________________

А нашите уж не така върли русофили и героичната им родна опозиция въобще и дума не обелват за това.

Този вариант предложих още миналата година в онзи пост, с който започнах сегашния, вместо да се вайкаме за аферата “Боташ”.

Защото за 2023 г. “Булгаргаз” е заплатил на турците такса услуга в размер на 46,5 милиона долара, за миналата година – 177,5 милиона долара, за тази пак толкова ще плати, а за 13 години (времето на договора) сумата ще достигне 2,1 милиарда долара.

Ало, Радев, Борисов – нали България щеше да прави газов хъб като разпределителен център за пазарите в Европа?! Нали това ви беше мистификацията, с която заблуждавахте за “Турски поток”?

Ето ви я възможността!

Но надали!

Поредното национално предателство продължава.

ПОРЕДНО НАЦИОНАЛНО ПРЕДАВАТЕЛСТВО

*** Орбан и Фицо транзитират газ за Украйна, ние – не!

.

Днес Фейсбук ми напомни един от моите постове за газовата афера “Боташ”, излязъл на тази дата.

Една от крайните й цели е да бъде фалиран “Булгаргаз” и така частен оператор да поеме газоснабдяването на българските предприятия. Втората – да се осигури неявен европейски пазар за руски газ. Третата са личните комисиони.

Но в аферата съществува и една възможност. Онази, за който никой не иска говори – от обвинявания за нея президент Радев до обвиняващите го лица от управляващата коалиция и нейната опозиция.

Възможността от 1 седмица насам се измерва с износ за около 10 милиона кубически метра газ на ден. (договорът с “Боташ” е за внос на 5 милиона кубометра дневно – около 1.85 милиарда годишно) Възможността годишно визира потенциал от около 6-8, вероятно до 10 милиарда кубометра газ.

Възможността се нарича Украйна. Става дума за нейния внос на газ сега и за евентуален наш износ. Трасето е налице – навремето е служило за трансфер на газ от Русия към България, Гърция, Северна Македония и Турция и е капацитет от 18 милиарда кубически метра годишно.

Сега пресъхналият поток може да оживее отново, но в обратна посока – така, както се случи в Унгария и Словакия.

Може, но политиците у нас трябва да спрат да се ослушват и вайкат, вместо да предприемат действия.

__________________________________________

Този внос за Киев в момента се осъществява освен през Полша и през Унгария и Словакия.

Я виж ти!

Върлите путинофили – унгарският Виктор Орбан и словашкият Роберт Фицо веднага забравят за Кремъл, щом видят финансови възможности икономиките на техните държави да спечелят и празните сега тръбопроводи, минаващи през тяхната територия, да се напълнят с транспортиране на газ към Украйна, вместо да ръждясват.

_____________________________________

А нашите уж не така върли русофили и героичната им родна опозиция въобще и дума не обелват за това.

Този вариант предложих още миналата година в онзи пост, с който започнах сегашния, вместо да се вайкаме за аферата “Боташ”.

Защото за 2023 г. “Булгаргаз” е заплатил на турците такса услуга в размер на 46,5 милиона долара, за миналата година – 177,5 милиона долара, за тази пак толкова ще плати, а за 13 години (времето на договора) сумата ще достигне 2,1 милиарда долара.

Ало, Радев, Борисов – нали България щеше да прави газов хъб като разпределителен център за пазарите в Европа?! Нали това ви беше мистификацията, с която заблуждавахте за “Турски поток”?

Ето ви я възможността!

Но надали!

Поредното национално предателство продължава.

Григор Лилов