Пак народът ни пречи!
“Каза непослушният ни президент каквото му беше на сърце, а за тези, които се направиха, че не са чули, го написа и го изпрати, където трябва. Бръкна с ръка в парламентарния кошер и започна яростно жужене в залите и по етажите. На минутата то бе подхванато и от медийния слугинаж. Всички деятели на статуквото пропищяха и то така, че да бъдат на часа чути чак в Брюксел.
Ние пак сме в очакване на това, което ще последва след като заявлението на президента бе върнато от парламента. Председателката, решила се на това, е или много смела или обратното. Във всички случаи обаче май беше най- добре да беше си останала нашата любима коментаторка на конституционните казуси.
От доста време нашият политически елит се научи на един прост трик – ако нямаш враг, създай си го, за да докажеш, че неустанно се бориш с него. Особено са интересни едни архивни герои на нашето време, крайно, до невъзможност интелигентни, носещи като отличителен белег постоянно папийонки, със свободно пуснати къдрави на скрофули, руси коси. От тях винаги, ако ти е интересно, можеш да чуеш за свое удоволствие, че Путин всеки момент ще ни завладее, че руските тайни мрежи са оплели страната ни, че има нелегално партизанско движение, което с оръжие в ръка всеки момент ще ни отклони от избора ни и ще ни приобщи към азиатските страни. Стигна се до там, че наскоро в ефир негов колега по схващания не го изтърпя и му направи приятелска забележка, нещо от рода, е, недей чак така да плашиш хората. Но всуе. Тези проклятия, колкото повече народът заръмжава недоволен от готвеното за него, толкова по-гръмко се разнасят из услужливите ни медии.
Нищо чудно, че поради липса на нещо друго сега и президента обявихме за враг на европейския ни избор, за заклет путинист и човек, който спи и вижда как да закопае държавата ни. Върви че разправяй, че е натовски генерал, че академии е завършил в САЩ, че и симптом няма за недоверие от натовската администрация към него. Нищо не помага. А това че той има свое виждане за процесите, което по-скоро е трезво, а не идеологически подковано, че в повечето случаи му се признава, че и криво да каже нещо все истина излиза – като за Крим например, никой то първенците ни не искат да чуят. Добре че има народ, който слуша. Защото е принуден постоянно да се ослушва.
Другото направление на всевъзможните коментари от последните дни е посветено на нашият народ. За пореден път отвсякъде се стараят политици, коментатори, журналисти, експерти, научни работници и прости журналисти, водещи нашите програми, че не трябва да се провежда такъв референдум, защото народът ни не е готов да разсъждава по такива въпроси, един вид неграмотен е икономически, тоест, казано по деликатно, това си е прост народ, който няма смисъл да го питаш за каквото и да е, защото той не знае кое е най-доброто за него. Ерго, ние, неговите първенци ще му кажем какво е добро за него. На никого от великите наши дори и мисъл не минава, че излагат преди всичко себе си, когато се обявяват за лидери на такъв народ. На всичкото отгоре тръбиш из цяла Европа, че народът ти е неспособен да си избере даже своето бъдеще. Че няма въобще да се занимаваш с това иска или не иска той, защото е прост. Жалко, че не се усещат, как в такива моменти, оплювайки собствения си народ, представителите на нашия политически елит се показват пред своите партньори от Европа в особена светлина. Има обаче и още нещо, те рискуват някой не съвсем деликатен техен партньор да им зададе един наивен въпрос – как така този народ, след като е толкова прост, точно вас е избрал. Защото се знае, че един прост народ не може да избере нещо друго освен своите си глупаци.
С това инцидентът със заявлението на президента приключва. Инициативата му проблесна и потъна в политическото ни блато. Ние сме си пак същите. Както е казал народът – облякъл се Илия и пак е в тия.”
/Павлин Павлов/