КОГАТО РОБЪТ БРАНИ ГОСПОДАРЯ СИ

Протест срещу протестите на КНСБ и Подкрепа се заформя в социалните мрежи. Насрочен е за петък, 23 май, на пл. Македония в столицата…

Контрапротест срещу стачкуващи работници – това не е просто абсурд. Това е тежка диагноза. Това е огледало, в което българското общество вижда най-грозното си лице – това на доброволния роб, бранещ оковите си и проклинащ онези, които искат да ги разкъсат.

Да излезеш на улицата, за да протестираш срещу стачкуващи шофьори, не е „здрав разум“, не е „гражданска отговорност“. Това е симптом за прогизнала робска психика – същата, за която Славейков казва: „Не сме народ, а мърша“. Същата, за която Ботев пише: „Ти ли си, бедний народе, що тъй търпиш?“

Тези хора не разбират, че когато работник се бори за правата си, той не го прави само за себе си. Той го прави за всички. За теб, който ще стачкуваш утре. За детето ти, което един ден ще работи в същата система. Но вместо подкрепа – ти го замеряш с камъни, щото автобусът ти закъснял.

Ти не си гражданин. Ти си надзирател в собствения си затвор.

Най-страшното робство не е това, наложено отвън. Най-страшното е, когато робът сам се гордее с веригите си.

Докато не счупим веригите, всяка революция ще е удавена в страха, всяка съпротива – в пасивност, всяка надежда – в контрапротест.

Апропо, защо работещите в метрото отказват да се включат в стачката, каквато работническа солидарност има в Гърция?

Защо метрото е в жалката роля на стачкоизменник, вместо да нокаутира властта с решаващия удар?

Наистина, защо ли?

Велизар Енчев