Както и да го анализираш, тълкуваш, пресмяташ, след тази война, Русия не е онази световна сила, алтернативна на САЩ. Все още се смята за едната страна на ядрения паритет. Но войната показа, че е колос на глинени крака. Три години суперсилата не можа да победи далеч по-слабата Украйна и затъна буквално и преносно в тази страна.

Остава й безсилието да изстрелва всеки ден ракети по градовете, да тероризира населението, да хвърля жива сила на заколение в борба за парче земя повече. Да прогонва местните украинци и да заселва руснаци – традиция започната от Иван Грозни, развита от Сталин и сега продължена от Путин. Връщане към сталинизма и към средновековието.

Русия не е СССР, там вече не управлява марскистко-ленинска идеология, а върл нерегулиран капитализъм, с олигархия пряко обслужваща съвременния цар Путин. Старците от някогашното Политбюро на ЦК на КПСС след Сталин никога не са били такива авантюристи, като сегашния руски президент. Той върна Европа към национализмите от Първата световна война. Налага практиката да решава конфликти с бомбардировки и танкове – в Европа.

Тъй като е невъзможно така да реши проблем нито в краткосрочен, нито в дългосрочен план, на Путин му остава само ядреното копче. Но и то е под въпрос, стратегическите му ракети са от края на съветската епоха. Новите, с които започна да ги заменя, показват дефекти и се провалят при тестове.

И Русия е заплаха за света точно с това – остарял и негоден ядрен арсенал и комплексите на вожда си и на целия народ.

…