Това не беше неизбежно. Това е война, която самият Израел си избра. Тя можеше да бъде предотвратена. Дипломатическите преговори продължаваха, когато бомбардировачите излетяха към Иран. Продължаващите незаконни и неоправдани въздушни удари на Израел е малко вероятно да постигнат заявената си цел – трайно прекратяване на предполагаемите усилия на Техеран за изграждане на ядрени оръжия – и е възможно дори да ги ускорят. Те трябва да бъдат спрени незабавно. По същия начин Иран трябва да преустанови своите ответни действия и да се откаже от ескалиращите заплахи за атаки срещу базите на САЩ и Великобритания.

Този конфликт вече не се ограничава, както беше миналата година, до размяна на удари за отмъщение и т.нар. „прецизни операции“ срещу ограничен брой военни цели. Той е достигнал съвсем различно равнище. Почти нищо вече не изглежда под контрол. Цивилни загиват и от двете страни. Висши ръководители са мишени. Реториката е извън контрол. С Израел, което воюва на няколко фронта, и с режима в Иран, притиснат до стената, Близкият изток е по-близо от всякога до катастрофален пожар.

Винаги могат да се намерят причини за война. Корените на големите конфликти често се простират десетилетия назад – и това важи с пълна сила за израелско-иранската вендета, която датира от Ислямската революция през 1979 г. Така наречената „война в сянка“ между двете страни се засили през последните години. И все пак до момента пълномащабен конфликт беше избягван. Следователно, кой носи основната вина за тази внезапна, безпрецедентна ескалация?

Отговорът: трима ядосани старци, чието поведение поставя сериозни съмнения относно тяхната преценка, здрав разум и мотиви.

Явор Дачков