След като френският президент Еманюел Макрон представи своя план за бъдещето на Европа, той отново реши да „спасява света“ – този път с „визия“ за бъдещето на Газа, която звучи като политическа фантазия, родена в уютен парижки салон, далеч от реалността на Близкия изток.

Френското „предложение“ предвижда създаване на мултинационален военен контингент, който да се разположи в Газа, да „пази цивилното население“, да разоръжава Хамас, да предава властта на Палестинската автономия и дори да подготвя избори. И всичко това с ключовата роля на Катар.

Да предложиш „международна стабилизационна мисия“ в Газа, която „постепенно да разоръжи Хамас“ и да предаде контрола на Палестинската автономия – това не е стратегия, а наивна и опасна илюзия.

Да вярваш, че държави като Катар ще „укротят“ Хамас, е върховен пример за политическа глупост. Да си мислиш, че един подпис лист в Ню Йорк може да обърне хода на реалността – това е чисто самозаблуждение.

Макрон се опитва да изглежда като „големия миротворец“, но всъщност издава пълно неразбиране на процесите в региона. То си играе с огъня, поставяйки Израел в ситуация, в която никой реален интерес на сигурността му не е защитен.

“Визията“ на Макрон не е план за мир. Тя е просто поза – опит на един слаб лидер да си придаде тежест на международната сцена. А цената на подобни илюзии винаги се плаща от хората на терен.

И тук възниква единственият истински въпрос: дали Макрон наистина вярва в собствените си илюзии – или просто се надява някой друг да повярва вместо него?