Изчетох коментарите под поста по повод опита на мнимия политик И.М. да лансира (за трети път) влизането на Сциентоложката църква в България

Радвам се искрено, че има будни хора с критично мислене, които реагираха интелигентно и с чувство за реалност. Благодаря ви.

Но не мога да подмина и другата категория – онези, които защитават Понци Фараона, и които вярват, че ако крещят по-силно във Фейсбук, това някак си ще им върне „€нвестицията“.

Няма да се върне, приятели. И не защото аз го казвам, а защото когнитивният дисонанс не е бизнес план.

Хайде сега да направим бърз психологически профил на защитниците на култа

Сектантският психотип

Това са хора с под средно до средно ниво на аналитично мислене, но с висока нужда от принадлежност и героизация.

Те вярват, че „виждат истината“, но всъщност я възприемат емоционално, не рационално. Често са хора, които са се чувствали излъгани от институции и сега търсят „спасител“ – дори това да е Понцаджия, облечен като пророк.

Тези хора не защитават „€велин“. Те защитават собственото си Аз, защото неговият образ е станал продължение на тяхната личност.

Разкриването на неговите лъжи е като лична атака – затова реагират с гняв, обиди, дори псевдорелигиозни фрази („не съди“, „гнусна инсинуация“).

Псевдо-критично мислене

Те вярват, че са „будни“, но не проверяват факти и не желаят да го правят. Реагират емоционално:

• „Платена си“, „клепаш“, „всички мошеници се обединиха“

• „Той е православен, дарява църкви“ – (религиозната фасада като аргумент)

• „Ти си злобна“ – (психологическа проекция)

Всичко това е класическа проява на когнитивен дисонанс: когато фактите са болезнени, се отричат, за да се запази илюзията.

Разочарованите патриоти

Много от тях звучат като хора с реална болка – разочаровани от системата, обидени на „елитите“, жадни за справедливост.

Но когато тази енергия се пренасочи към фалшив лидер, резултатът е култ.

И тогава патриотизмът става идеологическа броня за фанатизъм.

Агресивни моралисти

Те се държат като защитници на „свещена кауза“.

Обвиняват, обиждат, но вярват, че вършат добро.

Сектантският фанатизъм винаги идва преоблечен като морална мисия.

Заключение:

Сциентологията, както и всеки друг идеологически култ, не е просто религия.

Тя е технология за контрол на ума, която превръща хората в автоматизирани защитници на своите манипулатори.

И когато някой „политик“ се опитва да я вкара през задния вход в България – това вече не е духовен въпрос, а въпрос на национална хигиена на съзнанието.

Таня Тодорова