Продължавам да не разбирам защо се хаби енергия и от двете страни на барикадата и от тези, които го защитават и онези, които го хулят… вместо енергията да се насочи там, където трябва.

Нима МВР не знае кои са дилърите, търговците, производителите и вносителите на наркотични вещества?

Знае! И си трае.

Знае ги поименно, знае им маршрутите, знае обектите, в които се „работи“, знае на кои училища кои са пласьорите. Но… бездейства.

Проблемът е, че с наркотици се зарибяват все по-малки деца.

Проблемът е, че много родители разбират твърде късно за това, че детето им е зависимо.

Проблемът е, че обществото продължава да казва:

„Махни го, това е наркоман!“,

вместо да разбере, че това е болно дете, което се нуждае от помощ. А държавата – и тук я няма.

Държавата не предлага адекватна ПРОФИЛАКТИКА.

Няма работещи програми за лечение, а местата, на които родителите могат да се обърнат за помощ, са малко, скъпи или просто формално съществуват.

И докато институциите се правят на слепи, наркотиците вече се продават като семки и бонбонки пред училищата, а децата ни – нашето бъдеще – бавно умира, при това без да се стреля.

За дилърите – свобода.

За зависимите – стигма.

За обществото – мълчание.

И после някой се чуди защо този народ е болен.

Защото “главата” не просто мирише – направо ВОНИ.

На ви банани,

на ви демокрация.

ДЕБИЛИ!!