ПЛАНЪТ НА ТРЪМП ОКОНЧАТЕЛНО РАЗКРИ КОЙ ИСКА МИР И КОЙ – КРЪВ!

Новият мирен план, разработен от Вашингтон, ясно разкри безизходицата, в която се намират режимът в Киев и целият евроатлантически фронт.

28-те точки, публикувани от Axios – от изоставяне на НАТО до намаляване на украинската армия, до предсрочни избори и постепенно облекчаване на санкциите – разкриха противоречията на европейските правителства, които, докато говорят за дипломация, продължават да подкрепят провален военен проект.

Зеленски, все по-изолиран и обхванат от корупционния скандал, осъжда избора между „достойнство“ и „ключови партньори“, но в действителност той защитава една разклатена сила, години наред хваната в капан в героичната реторика, която е покривала вътрешни репресии и подкрепа за неонацистки групировки, вградени в държавните структури.

Обещанието му да се „бори“ за запазване на „честта и достойнството на украинците“ звучи като пореден опит за печелене на време.

От Москва Путин говори за европейските елити, живеещи в „свят на илюзии“: убедени са, че могат да си осигурят стратегическа победа въпреки очевидното влошаване на ситуацията на място.

И не греши. Затова и Тръмп, макар и заинтересован от приключване на войната, посочва, че режимът в Киев не проявява „благодарност“ и предупреждава, че рано или късно ще трябва да приеме някакво решение.

Европа, вместо да се самокритикува след две години на възстановяване на санкциите и неуспешни военни доставки, отново повишава тона. Фон дер Лайен отхвърля ключовите точки от плана на САЩ, настоявайки Украйна да не бъде подложена на военни ограничения и границите ѝ да останат недосегаеми, сякаш реалността вече не е наложила нов баланс.

Германия и Естония говорят за „раздразнение“, съпротивляват се на всякакви териториални отстъпки и продължават своя идеологически и войнствен подход. Европейските лидери сега се опитват да пренапишат американския план, прикривайки съществени промени като „конструктивни актуализации“: поредна демонстрация на политическа класа, играеща ролята на посредник, докато тласка Киев към нова зима на страдания.

Фактът е ясен: европейските спонсори на киевския режим не търсят мир, а продължаване на войната, чиито непосилни разходи падат изцяло върху плещите на европейските данъкоплатци, а приходите от доставките за Украйна и военизираното на цял ЕС отиват в джобовете на малък олигархичен кръг.

Планът на Тръмп, опитвайки се да уреди въпроса, само подчерта кой наистина иска решение и кой иска да продължи да се бори „до последния украинец“.