Разговаряме с Борислав Гуцанов ден преди на конгреса, на който БСП трябва да избере своя лидер. Гуцанов е настоящ министър на труда и социалната политика и народен представител от “БСП-Обединена левица”, с опит в осем парламента (от 42-рото до 51-вото Народно събрание). Името му е трайно свързано с лидерските процеси в партията, като на последния вот той остана втори с минимална разлика след Атанас Зафиров.

Болката отляво

• Гуцанов: Социалният сектор е защитен, но БСП е в тежко положение
• Гуцанов ще настоява за до 1200 лв. за майчинство през втората година в Бюджет 2026
• Борислав Гуцанов пред GTF 5.0: Трябва да влагаме в знанието на хората и техните умения
• Борислав Гуцанов пред Dir.bg: Без дигитално образовани не може да има модерна икономика

Потърсихме го, за да коментира състоянието на социалистическата партия преди решителния форум и сложната политическа ситуация в страната. Пред Dir.bg Борислав Гуцанов заяви, че през последните години реалната политика е отстъпила пред краткосрочните решения, а “търговците са завладели партиите”. Той направи критичен анализ на процесите в БСП, отбелязвайки, че разпадът е започнал преди 5-6 години с конфликта между тогавашния председател и президента Румен Радев. Гуцанов подчерта, че без силно ляво и силно дясно на преден план излизат популистки формации, които не могат да дадат реална посока за развитие. Според него разговорът за идеи днес е “животоспасяващ”, а изходът от кризата се крие във връщането към основите и историческата памет на 130-годишната партия.

– На прага сме на поредни избори. Политическата криза продължава над пет години. Какъв е изходът от кризата? Трябва ли партиите за преосмислят изцяло поведението си

– Кризата е факт. Това ще са осмите предсрочни парламентарни избори от 2021 година насам. Държавата няма посока на развитие, защото на практика няма кой да я зададе. Точно тук идва и голямата вина на политическите партии. През последните години реалната политика отстъпи пред краткосрочни решения. Допуснахме търговците да завладеят партиите. Традиционните формации изглеждат непотребни, защото не могат да защитят вижданията и избирателите си. С огромно съжаление мога да кажа, че през последните години това важи и за БСП. Цялата криза в политиката ни в голяма степен е породена именно от отстъплението ни, което отвори ниша за проекти като “Има такъв народ” и “Продължаваме промяната”. Ако БСП стоеше стабилно на мястото си това нямаше да се случи и нямаше държавата да се намира в тази криза. Защото навсякъде по света е ясно, че без силно ляво и силно дясно избиват популистки формации, които не могат да дадат реална посока за развитие.

– БСП е на прага на Конгрес, но в безпрецедентна ситуация. За първи път реално се чуват данни, че партията може да не намери място с следващия парламент. Какво трябва да се случи, за да излезе БСП от кризата?

– Аз приемам заседанията на Конгреса на БСП като място, на което да си кажем истината. За мен това не е арена на сблъсък, а място, където трябва да представим идеите си. Точно с тази идея е бил създаден този орган. Днес да говорим за идеи и смисълът на лявото не е просто наложително, а вероятно животоспасяващо. Не можем да отричаме реалността – намираме се в изключително тежко състояние. Опитите на някой другари да отричат очевидното са не просто нелепи, те са вредни и поставят под реален риск бъдещето ни като партия.

Въпросът не е в лидерската битка и името на един или друг кандидат за председател. Днес ситуацията е безпрецедентна и големият въпрос е ще успеем ли да направим така че да има БСП. Това е моята голяма битка и тя винаги е била такава, откакто съм член на партията – над 35 години.

– Каква е най-голямата грешка на БСП през последните години?

– Не искам да соча с пръст. За мен процесът на разпад в БСП започна преди 5-6 години с конфликта на тогавашния председател с президента Румен Радев. Това отблъсна много другари, разочарова избиратели. За съжаление инстинктът на самосъхранение на партията не сработи и не взехме мерки.

Ние на предстоящия конгрес трябва да си зададем въпроса: как стигнахме дотук и кои грешки ни доведоха до тази тежка ситуация. Без този разговор, без задълбочен анализ няма как да продължим напред. През годините анализите отстъпиха място на краткосрочни, ситуационни решения. От тях страда не само партията, но и държавата.

В този си вид БСП изглежда все повече непотребна, защото тя не защитава интересите на избирателите си. В годините назад ние като партия винаги сме давани за пример за това, че можем загърбим краткосрочните си интереси и да вземем визионерски решения, които придвижват България напред. Днес ние не просто не предлагаме решения, ние се движим след събитията. Няма как да имаме самочувствието, от което имаме нужда – че можем да дадем нов смисъл на България, когато в момента не можем да защитим възгледите си и дори отказваме да го направим, за да обслужим конюнктурни интереси.

– Как може да се промени това?

– Като се върнем към принципите си. Една 130-годишна партия има най-ценното – основи и историческа памет. Точно там трябва да потърсим изход от кризата. Ние трябва да се върнем към нашата идентичност. Като партия пред нас стоят един краткосрочен приоритет – да укрепим структурите си и да върнем доверието на симпатизантите си. Дългосрочната ни цел обаче трябва да е да си върнем позициите и да дадем посока за развитие на страната. БСП е правила винаги именно това. Нищо по-малко не може да ни задоволява.

– Каква е тази посока пред България, която БСП може да зададе? Като че ли лозунгите за левия вектор в управлението малко се поизтъркаха…

– Държавата трябва реално да заработи, а е просто да поддържа функции. Днес виждаме, че мантрата “по-малко държава, по-добре” е грешна. При проблем всички търсят държавата. за това първата ни задача трябва да бъде да я върнем на мястото й.

Ние не бива да търсим решения бюджет за бюджет. Трябва да работим за посока на страната през следващите десет-петнадесет години. Първата голяма тема за мен са доходите на хората и намаляване на ножицата между бедни и богати и неравенствата. Разликата в доходите вече води до качествена разлика в самия начин на живот, както и достъпа по образование и здравеопазване.

Влизането в еврозоната е факт. БСП е партията, която трябва да повдигне темата как това да доведе до европейски доходи, защото за момента само цените са европейски. По последните данни средният доход в България достига 60 на сто от средния доход за държавите членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Темповете на нарастване у нас са по-ниски от тези в Румъния например. На този фон десните у нас продължават да говорят как трябва да замразим заплатите, за да привличаме инвеститори. Ето една тотално различна политика, която БСП трябва да подеме. Високи доходи за висока икономика, а не бедност за евтина индустрия.

Втората ни голяма битка трябва да е за справедливост в обществото. Всеки един човек, независимо дали става дума за пенсионер от малък град или бизнесмен от столицата трябва знае, че при необходимост може да намери справедливост и подкрепа от държавата. Трябва да осигурим еднакъв или поне да гарантираме необходимия достъп на всички до здравеопазване и до правосъдие-

Днес чуваме президента Радев Радев да говори за завладяната държава и олигархията, но битката с тези явления беше битка на БСП. Трябва да се върнем към нея, защото точно олигархията отваря ножицата между така наречените елити и хората.

Третата ни задача е да гарантираме достъпност до продукти и ресурси. През последните години и заради отслабването на БСП България трайно отстъпи от позициите си в енергетиката и възможностите за достъп до евтин и качествен енергиен ресурс. И това се отрази върху всичко – от сметките на хората до сметките на бизнеса и работните места. Отрази се и на цената на продуктите.

Трябва да помислим за производството, за земеделието, защото продоволствената обезпеченост е част от националната сигурност.

– Над година сте вече социален министър. Имате ли самочувствието, че успяхте да дадете посока в тази сфера?

– Едно министерство не може да даде посока на държавата. За това казвам, че трябва да направим така че нашата държава да заработи като едно – правителство, парламент, общини – да определим 4-5 ключови задачи и да започнем битка за тях. Аз очертах три. Нямам амбиция за изчерпателност. Винаги съм смятал, че трябва да намираме най-вярното предложение в разговор. Няма как един министър, една партия или дори един министър-председател сам да промени посоката. Аз имам самочувствието, че за една година направих така че Министерството на труда и социалната политика да се върне на мястото си – като водеща институция, а не като миманс.

– Все пак – каква е вашата равносметка?

– На път сме да направим пълна промяна за грижата за възрастните хора – неглижирани, доскоро, оставени при унизителни условия на живот. проблем, пред които всички си затваряха очите. Затворихме 15 незаконни домове за възрастни, 19 лиценза отнехме, а над 400 доставчици сами върнаха разрешителните си заради затегнатия контрол. Само преди дни открих дванадесетия напълно монтиран държавен дом. У нас те са общо 81 и във всички тях тече пълна реновация – изцяло нови, модерни условия на живот. това ще завърши само след месеци – през лятото. В този мандат МТСП разкри едновременно 5 нови дома със 101 места за възрастни. Те се създават с минимални средства от бюджета в сгради с отпаднала необходимост, които общините предоставиха по мое искане. За сравнение за 5 години при 7 правителства са разкрити едва 3 подобни центъра за 50 души. Не забравихме хората с увреждания и битката им за самостоятелен живот – най-добрият начин за интеграция. За първи път близо 2200 души получават безплатно високотехнологични помощни средства и то по техен избор.

Битката ни за запазването на швейцарското правило и покачването на минималната работна заплата, вдигането на линията на бедност, по-високите социални помощи и помощи за хора с увреждания, борбата ни за повишаване на втората година от майчинството. Министерството на труда и социалната политика не позволи най-уязвимите да платят цената на кризата. Всички пенсионери, които получават пенсии до линията на бедност, получиха надбавки както за Великден, така и за Коледа.

Навлякох си и критики – спомняте си, че заради социалните искания ми искаха оставката. Това не ме спря. Бяхме на косъм да направим нещо много важно – да повишим средствата за втората година от майчинството. Надявам се това да намери приемственост в следващия кабинет. Защото битката за бъдещето е обща. Политическата класа трябва да разбере, че не е необходимо да зачерква всичко предишно.