Ако изборите бяха днес пет политически формации биха влезнали в парламента, като първото място е на политическа формация на Румен Радев. Това показва социологическо проучване на “Маркет линкс”, представено пред bTV тази сутрин. Проучването е финансирано и реализирано съвместно от медиата и агенцията сред 1019 лица над 18 г. в периода 7 – 13 февруари 2026 г., проведено е пряко-лично интервю и онлайн анкета.

Предсрочни избори 2026

• Румен Христов: Радев е основният ни опонент за първото място на изборите
• Атанасов: В лицето на Румен Радев имаме много сериозен конкурент
• Румен Радев: Ще създам партия след изборите. Олигархията запазва имена, не мога да дам детайли

Политическият проект на Радев печели 25,6% от декларирания вот на доверие на анкетираните. След него се нарежда ГЕРБ-СДС – с 15,4%, ПП-ДБ – 12,5%, ДПС-НН – 10,5%, Възраждане – 4,5%.

Останалите партии, които сега намират място в 51-вия парламент, не минават 4-процентната бариера. МЕЧ събира 2,5% от декларирания вот, БСП-ОЛ – 2,3%, “Величие” – 1,7% и ИТН – 1,5%.

Радев има категорично потенциал за първа политическа сила, но няма такава вълна от подкрепа, каквато видяхме при появата на Симеон Сакскобургготски, дори не такава, каквато видяхме с ГЕРБ и Борисов през 2009 година, но е по-висока от тази, на която станахме свидетели през 2021 г. с появата на ИТН, коментира Добромир Живков. 

Кабинетът в оставка с премиер Росен Желязков приключва с около два пъти по-ниско ниво на обществено доверие в сравнение с първия месец на своя мандат. То е второто по доверие в началото си правителство. Това на Кирил Петков от декември 2021 е стартирало със 36% доверие, а третото е воденото от Николай Денков, което беше подкрепяно от 22% от пълнолетните българи, коментира Живков. 

По думите му напрежението в обществото тлее. Още от 2020 г., но сега е с много по-голяма сила. С ареста на кмета на Варна, се е влошил още повече напрежението. 

51-вият парламент се приближава на своя финал към 50-ия, който отбеляза “рекорд” от 6% доверие. “Народното събрание е буквално на дъното на всички тези обществени негативни нагласи и пряк сигнал за доверието в българската демокрация”, коментира социологът.

По отношение на доверието към политиците Радев събира най-голямо обществено доверие – 51%, като след напускането на президентския пост нараства с 6-7 пункта. докато делът на деклариращите, че нямат доверие намалява с 9%.

На второ място се нарежда лидерът на “Възраждане” Костадин Костадинов – с 16%, следван от Бойко Борисов – с 15% и Радостин Василев – с 14%.

При Асен Василев разликата е драстична – доверието е 12%, а недоверието – 77%м при Делян Пеевски доверието към него е 8%, а недоверието – 86%. 

“Всички партийни лидери отбелязват спад в доверието, с изключение на Румен Радев. Въпросът е доколко ще бъде устойчива подкрепата за Радев във времето”, коментира Живков. Голяма част от избирателите все още не са решили за кого да гласуват (18.4%).

Проучването показва още, че най-голяма част от потенциалните привърженици на политическа формация на Радев идват от избиратели на сегашни парламентарни сили (15 процента). Радев привлича най-много гласове от електората на “Възраждане”, затова спадът на декларирания вот за подкрепа на партията на Костадин Костадинов е най-голям спрямо останалите партии, коментира още социологът. По думите му той се формира от по-евроскептичните настроения и прокремълски позиции, а от ГЕРБ взима малко – едва 2-3%, допълни той.

Значителен дял са и хора, които не са гласували на изборите през октомври 2024 г., както и гласували за малки партии или отбелязали “не подкрепям никого”. При липса на ясно ценностно позициониране на проекта, анализаторите смятат, че става дума за протестен и антисистемен вот.  Изследването сочи още, че понастоящем политическият проект на Радев не успява да привлече антикорупционния обществен протест.

Проучването на “Маркет линкс” показва още около 50% избирателна активност на предсрочният вот, ако изборите бяха днес. 

Подкрепата за членството в ЕС и НАТО остава доминираща, но се наблюдава осезаем ръст на нагласите за напускане, особено по отношение на ЕС. Консолидацията на евроскептични и прокремълски настроени сегменти около Радев поставя въпроси за бъдещата външнополитическа ориентация на страната, коментира социологът.