Новата историческа епоха започва по символичен начин. Каква по-подходяща дата за началото на нещо ново за България, от 150-тата годишнина от героичното Априлско въстание, когато 10,000 смели и “луди” българи, се вдигнаха против вековна империя на три континента? Нарочно съм сложил тези две снимки – защото градските либерали със своята истерия, че Радев е уж българският Путин, му подариха много проценти. И какво се оказа? Че любимите им Борисов и Пеевски, които ППДБ и предците им “свалят” в продължение на 15 години, а накрая все се коалират с тях, бяха съборени не от “добрите сили”, а от уж путиниста….

Разбира се, това са си нелепости на петроханската либерална секта. Румен Радев не е путинист, а прагматик и български офицер, който даде на народа това, което иска – надежда и шанс за разбиване на статуквото. Несменяемият и вечен Борисов, заедно със седящия в полусенките Пеевски, оплетоха цяла България в мрежите си като добре охранени паяци.

И, разбира се, тези паяци бяха удобно захранвани от Еврокомисията и либералните сили в Европа (ЕНП са мирогледни либерали, не по-малко от АЛДЕ). Системата беше ясна – Брюксел отпуска някакви жълти стотинки – милиард или два годишно, които обаче да захранват герберската олигархия, за да може тя да изпълнява волята на ЕК и да превърне България в послушен васал. Но вчера нещо се промени. Каква е равносметката и значението на изминалите избори:

1. Преходът е свършил. Посткомунистическата, “евроатлантическа”/неолиберална епоха в съвременната българска история също. Не знам дали осъзнавате, но всички политически символи на тази епоха си отидоха вчера. ГЕРБ и Борисов никога няма да се възстановят от този удар. ГЕРБ е клиентелистка партия, към която олигархатът и чиновничеството се присламчват, защото е силна и раздава порциите. Сега вече са средна сила, която много бързо ще започне да се разпада.

Впрочем, очевидно опитният Борисов просто не разбира новата историческа динамика, в която влизат България и светът. Не може в 2026 година да се хвалиш пред българския народ, че си ни вкарал в Еврозоната. Борисов не разбра, че българите 2025/2026 не са българите от 2009. Народът ни го е страх от излизане от ЕС, но и вече не е “еврооптимист”, а влизането в Еврозоната е вероятно най-непопулярното решение в българската история!

Митът за ДПС също се срина. Нещо, което от години казвам – при висока изборна активност, този твърд електорат, който ДПС има, просто ще тежи по-малко. Пеевски много умно се е снишил – неговата епоха вероятно също си отива (и не благодарение на ПП-ДБ, които правиха сглобки с него).

И най-сетне, умря си БСП. Признавам си, че за мен това е донякъде тъжно, защото това е най-старата българска партия, към която съм изпитвал симпатии като по-млад, но неспособността да се ориентират в новото време, както и безпринципността на “елитката”, си казаха думата. Не може да си хем идеологическа партия, хем ветропоказател. Точно, както ГЕРБ сбъркаха, така БСП още повече направи стратегическа грешка, хвалейки се, че ти ни вкарали в Еврозоната. Абе, джанъм, кой ви излъга, че социалистите в България се радват на Еврозоната, която нанесе жесток удар по най-бедните хора в страната, в т.ч. пенсионерите?! Това беше последният пирон в ковчега.

Тоест, старото си отива/отиде. Политическите символи и фактори на посткомунистическа България бяха БСП, ДПС и поредицата от големи дясно-либерални и евроатлантически партии, от които най-емблематичната беше именно ГЕРБ.

2. Свърши се времето и на плаващите мнозинства, задкулисните и безпринципни сглобки, които винаги завършваха със съвместна власт на ГЕРБ, ДПС и градските либерали (днешните ПП-ДБ), плюс разни малки проксита и проектчета. Българският народ винаги е обичал силното лидерство и ясната отговорност. Твърдата ръка, ако щете. Сега генерал Радев има възможността и отговорността, да управлява самостоятелно, поемайки цялата отговорност.

3. Предизвикателствата пред него ще бъдат огромни. Той трябва да върне суверенитета на България, за да може да се справи с енергийната, икономическата, демографската и всички други кризи. Очевидно е, че моделът на ГЕРБ – да крадем и дерибействаме, както си искаме, в замяна на което да изпълняваме на 100 % волята Еврокомисията, вече не може да работи.

Сега е епохата, в която или държавите ще защитават националните си интереси, или ще изчезнат от картата на света. Буквално. Украйна е чудесен и, уви, тъжен пример какво става, когато подчиниш националните си интереси на мъглявите “евроатлантически ценности” и геополитическите планове на чужди сили. През цялата си кампания, а и като президент, Румен Радев демонстрираше, че е против това да бъдем безгласни букви. Той не е путинист и русофил, а натовски генерал. Но също така и български офицер, който поне декларативно, винаги се е обявявал за прагматичен подход в преследването на националните интереси.

И тук не говоря само за вечната тема с русофобските санкции и готвещата се война между Русия и НАТО. Показателно е, че преди няколко години, когато ГЕРБ, ПП-ДБ и други подобни, свалиха ветото за антибългарския режим в Скопие, Радев не беше никак доволен.

4. Тъжно развитие има и за националистическите/консервативни/”популистки” партии. Възраждане се сринаха тройно, а Величие и МЕЧ са извън Народното събрание. И според мен, главната причина е, че вместо да се фокусират върху проблемите на България, те се вкопчиха в “братоубийствени” войни и махленски свади. Непрекъснато се заяждаха едни с други, някои даже се подпукаха с дела и запори. Абсолютно махленско, незряло и далеч от политическото. Докато Радев винаги е седял стегнато, сериозно и отговорно. От тази ситуация България може само да загуби, защото на фона на либералния нихилизъм, царуващ от 1990 до днес, ни е време за един прагматичен, граждански, културен и икономически национализъм.

5. Петроханската ултралиберална прослойка се мобилизира максимално. Снимката на Радев с Путин подейства възбуждащо и мобилизиращо, както за русофилите, патриотите и прагматиците, които избраха Радев, така и за ултралибералите, които застанаха зад ПП-ДБ. Сметките им обаче няма да излязат. При историческото мнозинство в НС, което Радев има, ПП-ДБ ще са ненужни, освен за смяната на ВСС. Нещо повече, оказа се, че любимите им “джензи” не са чак толкова облъчени от соросовите медии и НПО мрежи, защото мнозинството избраха “путиниста” Радев, а не “добрите сили”. Звучен шамар. Вторият звучен шамар е, че тяхната декларативна историческа мисия – демонтаж на модела Борисов – Пеевски, ще се извърши от Румен Радев, а не от тях. В крайна сметка, Радев никога не се е коалирал с ГЕРБ и ДПС, за разлика от ПП и ДБ

Тук е редно да отбележа, че не съм радевист, нито член или симпатизант на “Прогресивна България”. Аз съм си от Движение Народна сила. Ние дадохме безплатна трибуна на всички патриотични и антилиберални сили, без да влизаме в махленските им битки, за които можем само да съжаляваме. Нашата борба никога не е била за или против тази или онази личност. За нас важни са идеите. Съвременният ултралиберализъм, който управлява България под едно или друго име от 1990 насам, е антидържавна и антинационална идеология. Не ме интересува дали лицето му се казва Борисов, Василев, Петков, Костов или нещо друго. Важното е, че тези идеи и линии просто не работят за България!

И както бяхме всеки ден по площадите в защита на българския лев, а вечер в нашето си студио, излъчвайки пред 550,000 редовни зрители нашата патриотична и антилиберална гледна точка, така ще продължим да го правим и в бъдеще. Приветсваме края на досегашния мутро-олигархичен модел, подкрепян от Брюксел, но ще бъдем доволно критични и към победителите от “Прогресивна България”. При тежка икономическа криза, геополитически сътресения и демографски колапс (под вещото ръководство на режима “Желязков” имаме 48,000 живородени деца 2025, от които българчетата са под 50 %), всяко залитане към либералните и евроатлантически глупости на новата власт, ще бъде фатална загуба на време за България.

И най-сетне, искреното ми уважение към нашия народ, който много пъти ме е разочаровал, но в последната минута, преди мачът да приключи, българинът скача и отбелязва гол на противника! Сега поне вече знаете, че дори колос като Пеевски, е безсилен пред една голяма народна вълна!

PS Снимката на Радев с Путин е просто задължителна. Няма нищо по-приятно от солените либерални сълзи!