Захранването е един от най-вълнуващите моменти през първата година от живота на детето. За много родители то е свързано както с радост и любопитство, така и с множество въпроси и притеснения. Кога е най-подходящият момент? С коя храна да започнем? Колко количество е достатъчно? И как да разберем дали бебето е готово?

Захранването представлява постепенното въвеждане на храни, различни от кърмата или адаптираното мляко. Според препоръките на Световната здравна организация то обикновено започва около шестия месец, когато нуждите на бебето от енергия и хранителни вещества вече не могат да бъдат задоволени само чрез млякото. Кърменето или храненето с адаптирано мляко обаче продължава да бъде важна част от храненето и след началото на захранването.

Как да разберем, че бебето е готово?

Възрастта е важен ориентир, но не е единственият показател.

Някои признаци могат да покажат, че детето е готово да опитва нови храни:

• седи стабилно с помощ;
• проявява интерес към храната на възрастните;
• посяга към храната;
• отваря уста, когато му се предложи лъжичка;
• преглъща храната по-лесно.

Всяко дете се развива със собствено темпо. Затова е важно да се наблюдава поведението му, а не да се следва строго определен календар.

С кои храни да започнем?

Няма универсално правило.

Много родители започват със зеленчукови пюрета, защото зеленчуците имат по-неутрален вкус. Други предпочитат плодове, каши или богати на желязо храни.

Подходящи първи храни могат да бъдат:

• картоф;
• тиквичка;
• морков;
• тиква;
• ябълка;
• круша;
• оризова каша;
• овесена каша.

След това постепенно могат да се въведат:

• месо;
• яйца;
• кисело мляко;
• риба;
• бобови храни;
• разнообразни плодове и зеленчуци.

Световната здравна организация подчертава, че разнообразното хранене е особено важно, защото след шестия месец организмът има нужда от повече желязо, белтъчини и други хранителни вещества.

Колко количество трябва да изяжда бебето?

В началото храната не замества млякото.

Първите опити могат да бъдат само няколко лъжички.

Количеството постепенно се увеличава.

Световната здравна организация препоръчва:

• между 6 и 8 месеца – 2–3 хранения дневно;
• между 9 и 11 месеца – 3–4 хранения дневно;
• между 12 и 24 месеца – 3–4 хранения и 1–2 междинни закуски.

Трябва ли да чакаме между въвеждането на новите храни?

Мненията по този въпрос се различават.

Много родители въвеждат новите храни през няколко дни, за да могат по-лесно да проследят евентуална нежелана реакция.

Най-важното е да наблюдавате детето за признаци като:

• обрив;
• повръщане;
• подуване;
• диария;
• необичайно поведение.

При съмнение за алергична реакция е добре да се потърси педиатър.

Какви грешки допускат родителите?

Една от най-честите грешки е насилването.

Фрази като:

„Изяж още една лъжичка.“

„Отвори уста.“

„Трябва да изядеш всичко.“

могат да превърнат храненето в неприятно преживяване.

Друга често срещана грешка е добавянето на сол и захар.

Бебето няма нужда от допълнително овкусяване. То тепърва изгражда своите вкусови предпочитания.

Не се препоръчват и силно преработени храни, сладки изделия и подсладени напитки.

Захранването не е състезание

Някои деца приемат новите храни с огромен интерес.

Други ги опитват предпазливо.

И двата варианта са напълно нормални.

Понякога са необходими много опити, преди детето да приеме определен вкус. Това не означава, че храната не му харесва.

Най-важното е храненето да бъде свързано с положителни емоции.

Най-важното правило

Захранването не е просто въвеждане на нова храна.

То е период, в който детето открива света чрез вкусовете, ароматите и текстурите.

Затова бъдете търпеливи.

Не сравнявайте детето си с другите.

Не го насилвайте.

И помнете, че целта не е бебето да изяде цяла купичка още от първия ден.

Целта е постепенно да изгради здравословни хранителни навици, които ще останат с него през целия живот.