Какво всъщност означава повишаването на перспективата пред кредитния рейтинг и защо добрата новина не трябва да се приема безусловно

България получи важен сигнал от международната рейтингова агенция Fitch Ratings. Агенцията потвърди кредитния рейтинг на страната на BBB+, но промени перспективата от „стабилна“ на „положителна“. Решението беше обявено на 25 септември и веднага привлече вниманието на финансовите и политическите среди.

На пръв поглед това звучи като добра новина – и действително промяната в перспективата означава, че Fitch вижда фактори, които при определени условия могат да подкрепят бъдещо подобрение на оценката на страната.

Но зад цифрите има и друга страна.

Какво стои зад положителната перспектива?

Според Fitch сред причините за промяната са намалената политическа несигурност след сформирането на правителство от еднопартийно парламентарно мнозинство, възможността за структурни реформи и потенциалът за подобряване на управлението на публичния сектор. Агенцията отчита и ползите от членството на България в Европейския съюз и еврозоната, както и сравнително стабилните показатели на публичните финанси и външните баланси.

Това обаче не означава, че България е получила „отличен“ знак по всички икономически показатели.

Напротив – Fitch посочва редица рискове, които могат да окажат влияние върху бъдещата оценка на страната.

Инфлацията остава един от проблемите

Според прогнозата на агенцията средногодишната инфлация в България може да достигне 4,9% през 2026 г., като се очаква тя да остане над средната за държавите със сходен кредитен рейтинг и през следващите години.

За обикновения човек това има много по-просто измерение от финансовите термини.

Ако доходите растат, но цените растат бързо, номиналното увеличение на заплатата невинаги означава същото увеличение на реалната покупателна способност.

Именно затова икономическите показатели не бива да се разглеждат изолирано.

Растеж има, но и дисбаланси

Fitch посочва, че икономическият растеж на България се задържа около 3% от 2024 г. насам и е по-висок от растежа в еврозоната. Агенцията обаче очаква постепенно забавяне до около 2,4% през 2028 г.

Друг посочен риск е свързан със силния ръст на заплатите през последните години. Той подкрепя потреблението на домакинствата, но според Fitch допринася и за разширяването на дефицита по текущата сметка, който се очаква да достигне 7,4% от БВП през 2026 г.

Тук се появява един важен въпрос: може ли икономиката да поддържа високо потребление и бърз ръст на доходите, без това постепенно да създава нови дисбаланси?

Какво означава това за България?

Кредитният рейтинг е важен, защото влияе върху начина, по който международните инвеститори и финансовите пазари оценяват риска, свързан с дадена държава.

Но той не е оценка за това дали българските граждани живеят добре или зле.

Една страна може да има стабилни публични финанси и едновременно с това много семейства да изпитват затруднения заради цените на жилищата, храните, услугите или енергията.

Затова между „добра новина за държавата“ и „добра новина за всяко домакинство“ не може автоматично да се постави знак за равенство.

Какво следва?

Fitch посочва, че сред факторите, които биха могли да доведат до повишаване на рейтинга, са намаляването на макроикономическите дисбаланси и успешното провеждане на структурни реформи. Обратното – задълбочаване на дисбалансите, значително забавяне на икономиката или рязко увеличаване на държавния дълг – може да окаже негативен натиск върху оценката.

Така че новината от Fitch може да бъде разглеждана като положителен сигнал, но не и като крайна оценка за състоянието на българската икономика.

Истинският въпрос ще бъде какво ще последва оттук нататък.

Ще бъдат ли използвани по-добрите икономически показатели за реформи, инвестиции и повишаване на производителността? Ще успее ли страната да ограничи инфлационния натиск и икономическите дисбаланси? И най-вече – ще се превърнат ли макроикономическите подобрения в по-висок стандарт на живот за домакинствата?

Тези въпроси няма да получат отговор от един кредитен рейтинг. Отговорът ще зависи от реалните икономически резултати през следващите години.